Багатела
Багатѐла (на италиански: bagattella; на френски: bagatelle – „дреболия“) е малка музикална пиеса за пиано с лек подвижен характер.[1][2][3] [4] Този жанр е въведен от Бетховен.
Вероятно, най-известните багатели са на Лудвиг ван Бетховен (1770 – 1827), който публикува 3 сборника: „Багатели. Опус 33“, „Багатели. Опус 119“ и „Багатели. Опус 126“. Той също така пише няколко подобни произведения, които не публикува приживе, включително пиеса, известна като „На Елиза“ (багатела № 59, датирана към 1810 г.)
Други известни примери са „Багатела без тоналност“ на Ференц Лист (ранно изследване на атоналността), сборник на Антонин Дворжак за 2 цигулки, виолончело и хармониум (опус 47),[5] сборник на Бедржих Сметана, багатели на Черепнин и на Ян Сибелиус. Антон Диабели също написва няколко багатели в кратка и весела форма. Камий Сен-Санс има 6 багатели (опус 3).
През 20 век няколко композитора пишат сборници. Сред тях са Бела Барток, който написва сборник с 14 багатели (опус 6); Антон Веберн – 6 багатели за струнен квартет (опус 9); Джералд Финци – „Пeт багатели“ за кларинет и пиано.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oxford English Dictionary, 2001.
- ↑ Kennedy, Michael, and Kennedy, Joyce, 2007, The Concise Oxford Dictionary of Music, fifth edition
- ↑ Erich Weis/Heinrich Mattutat (Hrsg.): Ponds: Französisch-Deutsch/Deutsch-Französisch. Ernst Klett Verlag, Stuttgart, 1986, S. 43.
- ↑ Vgl. Meyers kleines Lexikon: Musik. Mannheim/Wien/Zürich 1986, S. 33 f.
- ↑ IMSLP.
