Бабо I фон Регенсбург
| Бабо I фон Регенсбург | |
| граф на Западен Донаугау | |
 Граф Бабо с неговите 32 сина и 8 дъщери (Babotriptychon градски музей Абенсберг) | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 Гербът на род Бабони = | |
| Семейство | |
| Деца | Рупрехт фон Регенсбург |
Бабо I фон Регенсбург (на немски: Babo I von Regensburg, Papo, Poppo, Puapo; на латински: Pabonis comitis; † между 5 март 1001 и 1002) от баварската фамилия фон Риденбург е граф в Западен Донаугау (975 – 980) и бургграф на Регенсбург (983). Той е смятан за родоначалник на фамилията Бабони или Пабони.[1]
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]
Фамилията му е свързана с Баварите (Bajuwaren) и управлява в графствата Западен Донаугау (до 1196) и Нордгау, в Регенсбург (от 985 до 1196), и в Риденбург.[2] Фамилията резидира в замък Бург Прун на ок. 4 км югоизточно от град Риденбург в днешна Долна Бавария.
Бабо I е потомък на Бабенбергския граф в западен Донаугау.[3][4] Той получава от император Ото II пр. 985 г. службата „бургграф фон Регенсбург“ и става граф в Западен Донаугау.[5]
Той умира през 1001 или 1002 г. (по други източници през 1020 г.) и има 32 сина и 8 дъщери. За майките на децата няма сведения.[6] Една от главните резиденции е Щефлинг на река Реген (днес част от Нитенау). Бабоните получават и главното владетелство над Риденбург. Бабо е дядо на Ото фон Риденбург († 6 юни 1089), епископ на Регенсбург (1061 – 1089), и прадядо на Конрад I фон Абенберг († 1147), архиепископ на Залцбург (1106 – 1147).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Ваво I се жени три пъти. Третата му съпруга е графиня Матилда фон Швайнахгау († сл. 1000), дъщеря на граф Улрих фон Швайнахгау и Кунигунда. Те имат два сина:[7][8]
- Рупрехт фон Регенсбург († сл. 13 декември 1035), граф и бургграф на Регенсбург, женен за дъщеря на маркграф Хайнрих фон Швайнфурт († 1017) и съпругата му Герберга фон Глайберг († сл. 1036)
- Лиудолф фон Регенсбург († сл. 996), монах в манастир Св. Емеран
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Joachim Friedl: Die Burggrafschaft Regensburg. Militärkommando oder Stadtgrafschaft? In: Verhandlungen des Historischen Vereins für Oberpfalz und Regensburg. Bd. 146, 2006, ISSN 0342 – 2518, S. 7 – 58.
- Peter Schmid: Geschichte der Stadt Regensburg. 2 Bände. Pustet, Regensburg 2000, ISBN 3-7917-1682-4.
- Franz Tyroller: Babonen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 481 (Digitalisat).
- Wolfgang Störmer: Babonen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1322 f.
- Gerhard Köbler: Babonen (Geschlecht). In: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 6., vollständig überarbeitete. Verlag C.H. Beck, 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 31.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 9.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 79.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 79.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Babo I. Burggraf v.Regensburg, ww-person.com
- ↑ Heinz Löwe: Die karolingische Reichsgründung und der Südosten. Studien zum Werden des Deutschtums und seiner Auseinandersetzung mit Rom. In: Forschungen zur Kirchen – und Geistesgeschichte 13. Stuttgart 1937, S. 25.
- ↑ M. Mayer: Geschichte der Burggrafen von Regensburg. 1883.
- ↑ F. Janner: Geschichte der Bischöfe von Regensburg. Band 1, 1883.
- ↑ Friedrich Prinz: Handbuch der Bayerischen Geschichte. Band I, S. 301.
- ↑ Adam Rottler: Abensberg im Wandel der Zeiten. S. 26.
- ↑ Babo I, BURGGRAFEN von REGENSBURG, LANDGRAFEN von STEFFLING (BABONEN), fmg.ac
- ↑ Babo I, Graf in Western Donaugua, Burggraf von Regensburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com