БИЧ-7

БИЧ-7
	БИЧ-7
	БИЧ-7А
Описание
Държава	СССР
Тип	експериментален самолет
Конструктор	Борис Черановски
Производител	Борис Черановски
Произведени бройки	1
Първи полет	1932 г
Тактико-технически данни
Екипаж	2
Дължина	4,7 m
Размах на крилете	12,2 m
Площ на крилете	30 m²
Тегло (празен)	627 kg
Тегло (пълен)	880 kg
Двигател	1 × бутален Bristol Lucifer
Мощност	100 к.с. (75 kW)
Макс. скорост	165 km/h (на земята)
Относително натоварване на крилото	29,3 kg/m²
	БИЧ-7 в Общомедия

БИЧ-7 е експериментален самолет, построен по безопашна аеродинамична схема на конструктора Борис Черановский.

История

След успешните изпитания на БИЧ-3, през периода 1927 – 28 г. Черановский работи по проекта на двумоторния бомбардировач БИЧ-5 с двигатели BMW VI, както и по изпитания в аеродинамичен тунел на различни варианти на модели на самолети, изпълнени по схемата „летящо крило“. През 1929 г., използвайки резултатите от всички тези проекти, построява самолета БИЧ-7, явяващ се приемник на БИЧ-3^[1].

В сравнение с БИЧ-3, новата машина е двуместна с отделни открити кабини. Притежавала е бутален двигател Bristol Lucifer с мощност от 100 к. с. и 150% по-голяма площ на крилото. Вертикалният рул е бил разположен в заканцовките на крилата, безкилен. Шасито е било едноколесно, с опори в края на опашката и в краищата на крилата. Главно поради неудачната конструкция на шасито и затруднения разбег, самолетът така и не се е вдигнал във въздуха^[1].

БИЧ-7А

След редица подобрения, включващи промяна на шасито от едноколесно към по-традиционното – двуколесно с пирамидална структура с подопашни подпори, както и затворена кабина, стесняваща се от предната част към задната и преливаща в кил, водещо до подобряване управляемостта на самолета, заради по-ефективното обдухване на рул от струята въздух от въздушния винт. Механизацията на крилото се е състояла от задкрилки (по две на крило), работещи както заедно, така и поотделно – в този случай крайните изпълнявали функцията на елерони^[2].

Пилот-изпитател на самолета е бил Николай Благин. Първите полети установяват недостатък – поради относително голямата площ на височинния рул, се е увеличавал натискът върху щурвала, което е било коригирано с инсталиране в задния край на задкрилките на огънати надолу планки. БИЧ-7А показва добра устойчивост във всички режими на полет, не е показал тенденция на намаляване на скоростта във вираж и като цяло, според летелите на машината пилоти, управлението ѝ по нищо не се е различавало от това, на обикновен самолет.

Приемник на апарата БИЧ-7А е проектираният в Бюрото за специални проекти от Владимир Чижевский самолет БОК-5^[2].

Летателно-технически характеристики (БИЧ-7А)

Вижте също

БОК-5

Източници

↑ ^а ^б В. Б. Шавров. История конструкций самолетов в СССР до 1938 г. – 2-е. – М.: Машиностроение, 1978. – С. 405 – 406. – 576 с. – 25 000 экз.
↑ ^а ^б Юрий Смирнов „Золотой самолёт“ Владимира Чижевского // Крылья Родины: журнал. – 2000. – № 5. – С. 11 – 13. – ISSN 0130 – 2701

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „БИЧ-7“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Шавров-1] а ^б В. Б. Шавров. История конструкций самолетов в СССР до 1938 г. – 2-е. – М.: Машиностроение, 1978. – С. 405 – 406. – 576 с. – 25 000 экз.

[Смирнов-2] а ^б Юрий Смирнов „Золотой самолёт“ Владимира Чижевского // Крылья Родины: журнал. – 2000. – № 5. – С. 11 – 13. – ISSN 0130 – 2701

[1]

[2]