Ашот I
Ашот I Աշոտ Ա | |
цар на Велика Армения | |
Роден |
820 г.
|
---|---|
Починал | 890 г.
|
Религия | Арменска апостолическа църква |
Управление | |
Период | 885 – 891 |
Наследник | Съмбат I |
Герб | |
Семейство | |
Род | Багратиди |
Ашот I в Общомедия |
Ашот I Багратиди (на арменски: Աշոտ Մեծ), известен също като Ашот Велики (820 – 891), е цар на Армения от династията Багратиди (885 – 891), носител на титлата „Принцът на Принцовете“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 862 година халиф Ахмад ал-Мустаин признава Ашот I за принц на Армения. През 863 година Ашот участва в битката на четиридесетте. През 875 година католикос и князе от различни области организират среща и решават да обявят независимост от Арабския халифат, с искане халиф Мустаин да предаде трона на Ашот Багратиди, като този въпрос продължава десетилетие. През 885 година халифът признава царуването на Ашот I Багратиди. Неговото царуване приема и византийския император Василий I Македонец, като арменец му изпраща корона и подаръци.
По време на царуването на Ашот I в Армения създават по-добри условия. Граничи с две съседни страни – Арабския халифат и Византийската империя. Той успява да потуши бунт през 888 година, в района Вананд, и го присъединява към своето царство. Ашот превръща град Карс в една от основните си крепости.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ашот Велики // Енциклопедия Британика ((en))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ашот I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |