Ацо VI д’Есте
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ацо д’Есте.
| Ацо VI д’Есте | |
| маркиз на Ферара | |
 | |
| Роден |
1170 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1212 г.
|
| Погребан | Манастир „Вангадица“ в Бадия Полезине |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1209 – 1212 |
| Предшественик | Обицо I д’Есте |
| Наследник | Алдобрандино I д’Есте |
| Други титли | граф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211) |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Ацо V д’Есте |
| Майка | неизв. жена или Маркезела Аделарди |
| Братя/сестри | Аниезе д'Есте |
| Съпруга | София Алдобрандини София Савойска Алис дьо Шатийон |
| Деца | Алдобрандино I д’Есте Беатриче I д’Есте Ацо VII д’Есте Констанца д'Есте |
| Ацо VI д’Есте в Общомедия | |
Ацо VI д’Есте (на италиански: Azzo VI d'Este), нар. и Арко или Ацолино (Arco o Azzolino; * ок. 1170, Ферара, † ноември 1212, Верона), е италиански благородник и кондотиер, маркиз на Ферара (1209 – 1212), граф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208 г.), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Ацо V д’Есте (* 1125 или ок. 1130, † ок. 1190 или 1193), управител на Ферара, и на съпругата му с неизвестно име или Маркезела Аделарди (* ок. 1177/1178, † 1786/1187). Негови дядо и баба по бащина линия са Обицо I д'Есте, маркиз на Есте, подест на Падуа, маркиз на Милано и на Генуа и господар на Ферара, и София да Лендинара, а по майчина – Аделардо II Аделарди ди Маркезела и съпругата му. Има една сестра:
- Аниезе, господарка на Басано като съпруга на Ецелино II да Романо
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той не наследява баща си, който умира преждевременно около 1190 г. и през 1193 г., а дядо си Обицо I. Още през 1160 г. неговият род може официално да се похвали с титлата „маркиз на Ферара“.[1]
Около 1186 г. е сгоден за Маркезела Аделарди, единствената наследница на рода Аделарди, но според някои източници брак не е сключен[2] и тя умира преди брака.[3]
През 1189 г. се жени за София Алдобрандини, от която има син. След това се жени за за София Савойска, от която има дъщеря. Сключва трети брак с Алис дьо Шатийон през 1204 г., от която има син и дъщеря.[4][5]
През 1194 г. Ацо VI получава господството на сем. Есте и над Ровиго от император Хайнрих VI, който го прави граф. През 1196 г. е избран за подест на Ферара и е такъв и през 1205 и 1208 г. През 1199 г. е подест на Падуа, а през 1206/1207 г. – на Верона. През 1207/1208 и 1210/1211 г. е подест на Мантуа.[5]
Есте избират страната на гвелфите и Ацо, противопоставяйки се на Салингуера Торели, който принадлежи към фракцията на гибелините, води кръвопролитна война, която започва през 1205 г. с обсадата на замъка на Фрата Полезине. Замъкът е превзет, но Салингуера моли за помощ Ецелино II да Романо и успява да изгони сем. Есте от Ферара, докато Ацо е във Верона. През 1208 г. Ацо VI успява да победи както Салингуера II Торели, така и Ецелино, и е признат за господар на двете републики Ферара и Верона, като също така получава инвеститурата от император Ото IV фон Брауншвайг.[6] Следователно актът за избиране на главата на град Ферара от хората, който се предполага, че е станал през 1208 г., изглежда исторически фалшификат.[7]
_(Badia_Polesine).jpg)
Когато Ото IV идва в Италия, той кара семействата Есте и Салингуера да се помирят. Малко след това Салингуера влизат в лигата на папа Инокентий III срещу императора, но на 10 май 1212[5] г. папата назначава Ацо VI за маркиз на Анконската марка.
През 1212 г. Ацо VI тръгва отново на война срещу Ецелино да Романо, за да подкрепи народа на Виченца, но е победен при Понталто близо до Виченца. Той намира убежище във Верона, където умира през ноември същата година на около 42 г. Погребан е в манастира „Вангадица“ в Бадия Полезине.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се три пъти:
∞ 1. 1189 за София Алдобрандини, от която има един син:[8]
- Алдобрандино I д’Есте (* ок. 1190, † 1215), маркиз на Анкона (от 1212), ∞ за неизвестна жена, от която има 1 дъщеря
∞ 2. за София Савойска (* ок. 1167/1172, † 3 декември 1202), дъщеря на Хумберт III Савойски, от която има една дъщеря:
- Беатриче I д’Есте (* 1192, † 10 май 1226, Джемола), монахиня и игуменка
∞ 3. 22 февруари 1204 за Алис дьо Шатийон (* 1164, † 1235), дъщеря на Рено дьо Шатойон и господарка на Клиши льо Гарен, от която има син и дъщеря:[5]
- Ацо VII д’Есте (* ок. 1205/1210, Ферара; † 16 февруари 1264, Пулия), господар на Ферара и на Есте от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г., маркграф на Ферара, ∞ 1. 1221 за Джована от Пулия († 1233), от която има един син и три дъщери, 2. 1238 за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на Гуидо Палавичини, от която няма деца.
- Констанца д'Есте (* ок. 1205/1210, † пр. 8 ноември 2016);
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bertoni, Giulio (1915). I Trovatori d'Italia: Biografie, testi, tradizioni, note. Rome: Società Multigrafica Editrice Somu
- Cabré, Miriam (1999). "Italian and Catalan troubadours". In Simon B. Gaunt and Sarah Kay (ed.). The Troubadours: An Introduction. Cambridge: Cambridge University Press. с. 127–140
- Previte Orton, C. W. (1912). The Early History of the House of Savoy: 1000–1233. Cambridge University Press
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biblioteca italiana, ossia, Giornale di letteratura, scienze ed arti, Volume 71
- ↑ Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 29-30
- ↑ Hélène Angiolini. Marcheselli, Giglielmo
- ↑ Geneanet. Azzo 6 d'Este
- ↑ а б в г Medlands. Chapter 2. MARCHESI d'ESTE, SIGNORI di FERRARA.
- ↑ Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, , с. 43
- ↑ Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti. Т. XIV ENO-FEO. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949. с. 396..
- ↑ Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001, tav. IV
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azzo VI d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
