Направо към съдържанието

Ахмет Зеки Велиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмет Зеки Велиди
Zeki Velidi Togan
Роден
Починал
26 юли 1970 г. (79 г.)
ПогребанТурция
Религияислям
Учил въвВиенски университет
ПартияПартия на социалистите-революционери
Подпис
Ахмет Зеки Велиди в Общомедия

Зеки Велиди Тоган (на башкирски: Әхмәтзәки Әхмәтшаһ улы Вәлиди) е башкирски историк,[1] тюрколог[2] и лидер на башкирското революционно-освободително движение, доктор по философия (1935), професор, почетен доктор на Манчестърския университет (1967).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Националната библиотека на Република Башкортостан „Ахмет Зеки Велиди“ в Уфа
Паметник на Зеки Велиди Тоган в двора на Санктпетербургския държавен университет

Зеки Велиди Тоган е роден на 10 декември 1890 г. в село Кузяново в Стерлитамакски уезд, Уфимска губерния (дн. Ишимбайски район, Башкортостан).

От 1912 до 1915 г. Велиди преподава в медресето в Казан, а от 1915 до 1917 г. е член на бюрото, подкрепящо мюсюлманските депутати в Държавната дума. През 1917 г. той е избран да участва в Милет Межлесе и заедно с Шериф Манатов организира Башкирския съвет по време на събранието. По време на башкирския конгрес в Оренбург през декември 1917 г. той обявява автономна Башкирия. Въпреки това е арестуван на 3 февруари 1918 г. от съветските власти. През април 1918 г. успява да избяга и се присъединява към силите, противопоставящи се на болшевиките.

През 1918 и 1919 г. башкирските войски на Велиди първо се бият под командването на атаман Александър Дутов, след това под ръководството на адмирал Колчак срещу болшевишките сили. След като РСФСР обещава автономия на башкирите, Велиди преминава на тяхна страна и се сражава заедно с болшевиките.[3]

От февруари 1919 г. до юни 1920 г. Велиди е председател на Башревкома (Башкирски революционен комитет). Той присъства на Конгреса на народите на Изтока, проведен в Баку през септември 1920 г., където участва в изготвянето на устава на „Ерк“, мюсюлманска социалистическа организация. Чувствайки, че болшевиките не са спазили обещанията си, той става все по-критичен към тях, когато се премества в Централна Азия.

В Туркестан Велиди става лидер на басмачество.[4] От 1920 до 1923 г. е председател на Националния съюз на Туркестан. През април 1923 г. Велиди е част от делегация до британското посолство в Машхад, която иска подкрепа за басмачите; това искане е посрещнато със скептицизъм от британските служители.[5]

През 1923 г. Валиди емигрира, след като открива оригинални ръкописи на Ахмад ибн-Фадлан в Иран.

От 1925 г. живее в Турция и е назначен за катедра по турска история в Истанбулския университет през 1927 г.[6] Въпреки това неговите противоречиви възгледи, критикуващи тезата за турската история на Първия турски езиков конгрес през 1932 г.,[7] го принуждават да потърси убежище във Виена.[8] През 1935 г. получава докторска степен по философия от Виенския университет. След това става професор в университета в Бон (1935 – 1937) и университета в Гьотинген (1938 – 1939).[3] На 3 май 1944 г. се провеждат протести в подкрепа на Нихал Ациз, който е съден и на 9 май той е задържан заедно с други пантюркисти като Алпарслан Тюркеш, Нихал Ациз и Реха Огуз Тюркан. През март 1945 г. е осъден на 10 години каторга.[9] По време на процеса Велиди е обвинен, че е бил председател на „Гюрем“, организация, целяща формирането на военен съюз с Нацистка Германия, за да освободи тюркския народ, живеещ в Съветския съюз.[10] През 1947 г. повторен процес завършва с освобождаването на всички обвиняеми.[11] През 1953 г. Велиди става организатор на İslam Tetkikleri Enstitüsü (Институт за ислямски изследвания) към Истанбулския университет. През 1967 г. получава почетна докторска степен от Манчестърския университет. По същото време той участва в Енциклопедията на тюркските народи. Статиите му за културата, езика и историята на тюркските народи са преведени на много езици.

Възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Велиди е тюркист и защитник на премахването на персийското културно влияние в тюркския свят, като става влиятелен в популяризирането на това в джадидското движение. Според него тюркските народи са станали „затворени в цивилизацията на иранците“, и критикува речта и литературата на хората от градовете Бухара, Фергана и Хива за това, че са смесени с персийски думи и изрази. Той вярва, че персийското влияние трябва да бъде премахнато, за да могат тюркските народи да намерят свое собствено „национално духовно богатство“.[12]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Censorship and History: 1914-1945: Historiography in the Service of Dictatorships, Antoon De Baets, The Oxford History of Historical Writing: Volume 4: 1800-1945, ed. Stuart Macintyre, Juan Maiguashca and Attila Pók (Oxford University Press, 2011), 138, 147.
  2. ↑ Literary History: Towards a Global Perspective: Notions of Literature Across Times and Cultures, Vol.1, ed. Anders Pettersson, (Gmbh & Co., 2006), 299.
  3. ↑ а б Togan, Ahmed Zeki Validov | Encyclopedia.com // www.encyclopedia.com. Посетен на 2019-10-01.
  4. ↑ 373–399 с.
  5. ↑ Bergne, Paul. The Birth of Tajikistan: National Identity and the Origins of the Republic. I.B. Tauris, 2007. с. 95–96. Perhaps the main listening post outside India maintained by the British after the 1917 revolution, for keeping an eye on events in Soviet Central Asia, was the Consulate-General in Meshed. The mixed feelings about the Basmachestvo harboured by officials in this and other offices is illustrated by correspondence in April 1923 arising from the appearance in Meshed of a delegation claiming to represent Enver Pasha’s lieutenant and successor Sami Bey of the so-called “Turkestan Nationalist Committee” (Enver had been killed in August 1922). The leading members of this group, Ahmad Zaki Walidi and Abdul Qadir (described rather improbably as a “Cossack”), approached the Consulate-General hoping to attract British support for the Basmachi. Describing Sami Bey as a leading figure in the Turkestan pan-Islamist movement, Major D. Thompson, the Military Attaché, expressed anxiety lest, not content with exporting Islamic revolution to Russia, he might also wish to take it to India.
  6. ↑ Landau, Jacob M. Pan-Turkism in Turkey. London, C. Hurst & Company, 1981. ISBN 0905838572. с. 76.
  7. ↑ Ergin, Murat. Is the Turk a White Man?: Race and Modernity in the Making of Turkish Identity. Brill Publishers, 2017. ISBN 978-90-04-32433-6. p. 131, 136–138. (на английски)
  8. ↑ Late Ottoman and Early Republican Turkish Historical Writing, Cemal Kadafar and Hakan T. Karateke, The Oxford History of Historical Writing: Volume 4: 1800-1945, 574.
  9. ↑ Landau, Jacob M., Landau, Gersten Professor of Political Science Jacob M., Landau, Yaʻaqov M. Pan-Turkism: From Irredentism to Cooperation. Indiana University Press, 1995. ISBN 9780253328694. p. 117. (на английски)
  10. ↑ Uzer, Umut. An Intellectual History of Turkish Nationalism: Between Turkish Ethnicity and Islamic Identity. University of Utah Press, 2016. ISBN 978-1-60781-465-8. p. 154. (на английски)
  11. ↑ Landau, Jacob M., Landau, Gersten Professor of Political Science Jacob M., Landau, Yaʻaqov M. Pan-Turkism: From Irredentism to Cooperation. Indiana University Press, 1995. ISBN 9780253328694. p. 118. (на английски)
  12. ↑ Khalid, Adeeb. Making Uzbekistan: Nation, Empire, and Revolution in the Early USSR. Cornell University Press, 2019. ISBN 9781501735851. с. 68. Посетен на 12 January 2024. Zeki Velidi similarly did much to transform the parameters of Jadid discourse in this direction. In a series of essays he wrote for a Kokand journal Yurt (Homeland), he laid out the Turkist case in all its clarity. Turkestan was the first land inhabited by Turks to accept Islam and was one of the centers of Islamic civilization during its heyday. But the Turks, in spite of their political and demographic superiority, became “imprisoned in the civilization of the Iranians.” Turkic intellectuals wrote in Arabic or Persian and neglected their own language. The literature produced at the courts of Bukhara, Ferghana, and Khiva had not a smidgeon of Turkic element in it, but was a pale imitation of Persian culture, and even the everyday speech of the cities had become intermixed with Persian vocabulary. All of that needed to be reversed: a search for “our own national spiritual wealth” was necessary and possible in the new order.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zeki Velidi Togan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ахмет_Зеки_Велиди&oldid=12275698“.