Аудиокнига

Аудиокнигата, книгата за слушане или говореща книга е звукозапис на текст, който се чете на глас.

Записът на говор (реч) е достъпен в библиотеките на училищата и в музикалните магазини още от 1930 г. Много от тогавашните записи не са на цели книги, а на отделни поеми и пиеси. Чак през 1980 г. аудиокнигите започват да привличат вниманието на издателствата на книги, след което започват да ги приемат на същото ниво като обикновените книги.

Етимология

Изразът „говореща книга“ (англ. talking books) излиза на бял свят през 1930 г. от програми, стартирани от правителството на САЩ, направени за слепи хора, а изразът „аудиокнига“ започва да се използва от 1970 г., когато аудиокасетите започват да заместват грамофонните плочи.

История

Началото на звукозаписващите устройства идва през 1877 г. от изобретението на Томас Едисън – фонографът. Една от идеите на Едисън е „фонографна книга“, която да служи на слепите хора да слушат това, което не могат да прочетат. Първите думи, които са записани на устройството, е рециталът на „Мери имаше малко агънце“ от самия изобретател. През 1878 г. е проведена първата демонстрация в Кралския институт във Великобритания.

Създаване

Създаването на една аудиокнига се извършва от разказвач, който чете дадена книга в стая за звукозапис, докато студийният инженер и режисьорът записват и ръководят процеса. Ако се допусне грешка, записът се спира и разказвачът прочита отново текста с допуснатата грешка. Със скорошните напредвания на технологията много от аудиокнигите се записват в домашни студиа от разказвачите, които работят самостоятелно. Аудиокнигите, които са изработени от главните издателства, преминават през процес на проверяване и редактиране, след като прочитът е завършен.

На разказвачите най-често им се плаща на края на един записан час, което значи, че ако им е отнело 20 часа да запишат 5-часова книга, им се плаща само за тези 5 часа. В зависимост от разказвача и неговите умения, заплатата варира от 263 лева до 700 лева (от 2011 г.). Като цяло цената, която излиза за продукцията на една аудиокнига, е различна, тъй като по-дългите книги отнемат повече време и назначаване на достоверни в индустрията разказвачи, които изискват по-голямо заплащане.

Ползи

Аудиокнигите се използват, за да помогнат на децата да подобрят своето четене и разбирането от прочетеното. Те също така са изключително полезни на слепите хора.
Някои хора искат да слушат аудокнига, докато четат хартиената книга. Това им помага да научат правилното произношение на думи, които биха произнесли грешно, ако четат само хартиената версия.
Доста от почитателите на аудиокниги ги харесват, защото това им позволява да правят същевременно други рутинни неща като трениране, готвене, чистене и т.н.
Аудиокнигите са доста популярни сред хората, които обичат да пътуват често.

Слушателски практики

Аудиокнигите са ценен обучителен ресурс заради техния формат. За разлика от хартиените книги и обучителните видеа, човек може да научава нови неща от аудиокнигите, докато в същия момент прави други дейности. Много голям процент от възрастните хора слушат аудиокниги, докато шофират или са в градския транспорт. Дори някои ги използват като начин да релаксират и да им помогнат да заспят.

Източници

В Общомедия има медийни файлове относно Аудиокнига

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Audiobook в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.