Аугусто Де Марсанич
| Аугусто Де Марсанич | |
 | |
| лидер на Италианско социално движение | |
| Мандат | 10 януари 1950 – 10 октомври 1954 |
|---|---|
| Предшественик | Джорджо Алмиранте |
| Наследник | Артуро Микелини |
| президент на Италианско социално движение | |
| Мандат | 10 октомври 1954 – 24 май 1972 |
| Предшественик | Родолфо Грациани |
| Наследник | Джино Бириндели |
| член на камарата на фашите и корпорациите | |
| Мандат | 20 април 1929 – 5 август 1943 |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 10 февруари 1973 г.
|
| Националност |  Италия |
| Религия | католицизъм |
| Полит. партия | Национална фашистка партия (1921 – 1943) Италианско социално движение (1946 – 1973) |
| Професия | политик журналист |
| Аугусто Де Марсанич в Общомедия | |
Аугусто Де Марсанич (на италиански: Augusto De Marsanich) е италиански политик и втори лидер на Италианското социално движение.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Де Марсанич е роден в Рим. Той се записва в италианската армия през 1916 г. и е на активна служба в Първата световна война. След като напуска армията, той се включва в политиката и се присъединява към Националната фашистка партия през 1920 г. Той е журналист по професия и работи най-вече за Стампа.
При фашистите
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че не е постигнал висок пост, Де Марсанич заема редица позиции във фашисткото движение. Той е директор на местната структура в Латиум и Сабине от 1927 до 1929 г., за кратко е член на Голям фашистки съвет през последната година. През 1929 г. заема място в Камарата на депутатите, където остава до 1943 г. Виждан като бюрократист, той по различни начини работи в Службата за връзки с обществеността, като ръководител на правната служба на партията, председател на Синдикалната конфедерация на търговците и заместник-председател на корпорацията за строителни сделки.
Подсекретар на съобщенията от 1935 до 1943 г. и представлява Италия в Лигата на нациите по време на кризата в Етиопия.[1] Той също редовно допринася за редица фашистки вестници, особено за Critica Fascista на Джузепе Ботай, и е директор на фашисткия месечен Il Lavoro Fascista.[2]
Той продължава да заема редица позиции в Италианската социална република като председател на Banco di Roma и Alfa Romeo.
Следвоенна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Де Марсанич се присъединява към МСИ след Втората световна война и е част от по-умерената тенденция в партията.[3] Той става лидер през 1950 г. и под негово ръководство МСИ става по-пълно ангажирана с парламентарния път към правителството и дори търси съюзи с други партии, включително Християндемократическата партия, Италианската либерална партия и Монархистката национална партия.[4] В опитите си да формира единен фронт на антикомунизма, той е разочарован от по-твърди лидери на фашизма като Джорджо Алмиранте.[5] В качеството си на лидер на МСИ, Де Марсанич участва и в четиричленното лидерство на Европейското социално движение (ESM), заедно с Пер Ендал, Морис Бардече и Карл-Хайнц Приестер.[6] Неговият ангажимент към умереност в МСИ често е в противоречие с ентусиазираната му подкрепа за ESM, група, в която са няколко водещи неонацистки активисти.
Той е наследен от Артуро Микелини през 1954 г., въпреки че продължава да бъде водеща фигура на МСИ като национален секретар. Той отново е избран за италианска камара на депутатите през 1953 г., а за италианския сенат през 1968 г. Също така е неуспешен кандидат за президент на Италия през 1964 г. През 1971 г. ветеранът Де Марсанич е назначен за председател на МСИ, като преди това е почетен заместник-председател през 1955 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Guido Bonsaver, Censorship and literature in fascist Italy, p. 153
- ↑ John Whittam, Fascist Italy, 1995, p. 2
- ↑ Roger Eatwell, Fascism: A History, 1996, p. 250
- ↑ Gino Moliterno, Encyclopedia of contemporary Italian culture, 2000, p. 550
- ↑ Paul Ginsborg, A History of Contemporary Italy, 2003, p. 144
- ↑ Graham Macklin, Very Deeply Dyed in Black, 2007, p. 107
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Augusto De Marsanich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |