Атонска академия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение по версията на гръцки език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Атонска академия | |
Αθωνιάδα Ακαδημία | |
Руините на академията в края на 20 век | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Света гора, Османска империя, Гърция |
Основаване | 1749 г. |
Закриване | 1953 г. |
Вид | гимназия |
Местоположение в Света гора | |
Сайт | www.athoniada.gr |
Атонска академия в Общомедия |
Атонската академия (на гръцки: Αθωνιάδα Ακαδημία) е православна образователна институция основана през 1749 г. на Света гора, тогава в Османската империя, в опит за модерно схоластично съчетание на православната богословска традиция с европейското просвещение.
Основна заслуга за въздигането на тази нова академия има Евгениос Вулгарис, който поема водеща роля на място през 1753 г. [1]
Още с учредяването си, Атонската академия си навлича ненавистта на безпросветното монашеско братство, най-вече заради опита за дидактично съчетание на античната философия и съвременната физика с православното фанариотско буквоядство всред монасите. Голяма логистика за учредяването на първата православна академия оказва патриарх Кирил V Константинополски.
През 1758 г. Вулгарис все пак е прогонен от Атонската академия, не без помощта на новия цариградски патриарх Калиник IV Константинополски. След низвергването на патриарх Кирил V, Вулгарис се чувства изоставен и напуска академията и Атон. Въпреки че, след оттеглянето на Вулгарис академията продължава формално да съществува, нейната функция се изчерпа само до изучаване на традиционното православно богословие от това време.
През 1821 г., във връзка с избухналата гръцка война за независимост, дейността на академията е преустановена, после през 1842 г. е възобновена, но от 1845 г. седалището на академията се мести в Карея.
Академията не функционира през Първата и Втората световни войни в следвоенните години – от 1916 до 1930 и от 1940 до 1953 г.
Първата сграда на академията е в руини до Ватопедския манастир.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 67.