Атанас Стефанов (геолог)
| Атанас Стефанов | |
| български геолог | |
| Роден |
30 ноември 1894 г.
село Беброво, Княжество България |
|---|---|
| Починал | 16 февруари 1953 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | стратиграфия и палеонтология |
| Работил в | Софийски университет, Царски естествено-исторически музей, Геологически институт при БАН |
| Известен с | изучаване на стратиграфията и палеонтологията на триаса в България |
| Титла | старши научен сътрудник |
Атанас Стефанов е български геолог, учител и университетски преподавател, старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 ноември 1894 г. стар стил (30 ноември 1894 г. нов стил) в Беброво.[2] Завършва гимназия в Търново през 1912 г. Започва да следва през 1914 г., но прекъсва поради Първата световна война, като завършва естествени науки в Софийския университет през февруари 1921 г.[3] През 1920 – 1923 г. е учител в Търново, от 1923 до 1925 г. – във Враца, а през 1925 – 1926 г. в Пловдив. През 1926 г. е асистент по палеонтология и геология в Софийския университет.[1]
Негов син е геологът Стефан Атанасов Стефанов.[4] Почива на 16 февруари 1953 г. в София.[1] Погребан е в парцел 9 на Централните софийски гробища.[5]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]С постъпването си като асистент в университета започва да се занимава с изучаването на планината Голо бърдо. Публикува пет статии свързани с палеонтологията и стратиграфията на триаската система. Автор е и на статии за брахиоподите, амонитите и бивалвиите. От планината Голо бърдо описва 80 фосилни вида. Триаската система на Голо бърдо я приема като еталон за сравняването ѝ с други части на България. През 1932 г. публикува статия за Горната креда от Голо бърдо, в която описва 28 фосилни вида. През 1934 г. извършва изследване на Еленския Предбалкан. Заедно с В. Цанков описва горнокредната фауна на Югозападна България.[1]
В периода 1932 – 1947 г. е уредник на Геоложкия отдел в Царския естествено-исторически музей. През 1947 – 1953 е старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. През 1939 г. описва първата находка на фосилно насекомо в България, а през 1951 г. – първата фосилна жаба.[1]
Участва в проучванията на геологията при строежите на язовирите „Студена“, „Копринка“ и „Блъсничево“. Изследва редица български пещери.[1]
Основните приноси на Атанас Стефанов са в стратиграфията и палеонтологията на триаса в България. Автор и съавтор е на 10 палеонтоложки и палеонтолостратиграфски научни труда и една статия за пещерата Съева дупка.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 83 – 84.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 130.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 371.
- ↑ Чумаченко, Платон; Тодор Николов. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 84 - 85.
- ↑ ПАРЦЕЛ 9 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 24 септември 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Будуров, Кирил. Сто години от раждането на геолога Атанас Стефанов // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994. с. 145-146.
- Илиев, Илия; Нешева, Лариса. Юбилеи на бележити български геолози // Списание на Българското геологическо дружество 56 (1). 1995. с. 123.
- Научна литература, свързана с Атанас Стефанов, в Google Наука
- От и за Атанас Стефанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България