Чернова:Атанас Петров Йовчев - Комитата
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Атанас Петров Йовчев – Kомитата е роден през 1845 г. в град Шумен. Завършил е килийното училище в града. Има едно събитие, което изцяло променило живота му и предначертало бъдещият му път на борец за свободата на България.
През 1861 г. бъдещият опълченец в първа рота на пета опълченска дружина Атанас Петров Йовчев, тогава 16 годишен вървял край реката в Шумен и минавайки близо до Андрейковото девическо училище дочул плач и писъци на девойки. Той разбрал, че вътре става нещо. Двама пияни турци биели момичетата. Грабнал един кол от оградата и скочил вътре през прозореца. Започнал да бие турците с кола и убил единия, а другия ранил тежко. След стореното Атанас се укрил в църквата „Свето Възнесение Господне и Свети великомъченик Георги“ в град Шумен. Помогнал му тогава един от свещениците там като го скрил в свещоливницата. Научаваме тази история от внучката му Кръстинка Йовчева живееща в Самоков. Два дни престоял Атанас в свещоливницата, а след това свещеника го посъветвал да бяга във Влашко. Дал му храна за из път. Атанас тръгнал. Убитият турчин бил син на големец. Турците го търсели и обявили награда за главата му. Пратили потеря да го търси по пътя към границата. Докато пътувал към Русе бил застигнат от потерята и го арестували. По пътя го повели трима единия, от които заптие. Понеже се уморили и огладнели по обратния път се отбили в един хан. Ханджията обаче бил българин и решил да му помогне. Наливал много вино на турците и те заспали, като не забравял да черпи и пазача отвън. Когато всички заспали, отищъл и му отключил мазето да избяга, като го снабдил и с кон. От там Атанас отишъл във Влашко и се свързал с българските емигранти. По късно заминал за Сърбия и се записал в легията на Георги Сава Раковски. След като легията се разтурила отново се върнал във Влашко. Когато от Русия бил отправен призив към българите емигранти се записал за опълченец в първа рота на пета опълченска дружина в град Самара. Взел е участие в боевете при Шипка, Шейново и при освобождението на Стара Загора. В боя при Стара Загора спасил раненият си ротен командир капитан Сухомлинов като се промъкнал под огъня на куршумите и го изнесъл от там. В Държавен архив в град Шумен се съхранява негова снимка с посвещение, която е решил да подари на ротния си командир, но не е успял. В посвещението Атанас Йовчев пожелава на капитан Сухомлинов успех по благословения му път.
Получил е много ордени и медали, а също и Георгиевски кръст за храброст от руското военно командване. Те са предадени и се пазят във Военно историческия музей в София.
По късно получил званието почетен гражданин на град Габрово. След освобождението се завърнал в родния си град Шумен. Работил като полицай. Винаги носел опълченската си униформа. Оженил се по комитски. Като минавал веднъж край една чешма в град Горна Джумая (Търговище) видял на чешмата една хубава мома да пълни менците си. След като я доближил му се сторила още по красива. Заговорил я. Тя му отвърнала. След като поговорили я метнал на коня си заедно с менците и така довел в Шумен бабата на гопожа Кръстинка Йовчева.
Веднъж във Военния клуб в Шумен пристигнал на посещение цар Борис III. В негова чест направили банкет в паркетния салон. Поканили и опълченеца Атанас Йовчев – Комитата. На банкета го сложили да седне между царя и владиката. Цар Борис произнесъл слова на благодарност към Българското опълчение, а владиката (митрополит Симеон) благословил Атанас да живее до 101 години. Атанас Йовчев повярвал на тази благословия и живеел с убеждението, че действително ще се сбъдне. Годините минавали, и той достигнал до дълбока старост. Действително благословията до голяма степен се сбъднала. Атанас починал на 98 години през 1943 г. Живял е в малката си кирпичена къща на улица „Прилеп“ 2.
Източници:
Памет за шуменските опълченци
https://bnr.bg/shumen/post/101867346/pamet-za-shumenskite-opalchenci
В Шумен почетоха героите от Шипченската епопея[редактиране | редактиране на кода]
https://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_18985
Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка
https://gabrovo.bg/bg/article/15841
Шуменските опълченци в Освободителната война
Генерал - майор Н. Р. Овсяный „Болгарское ополчение и земское войско“[редактиране | редактиране на кода]
http://adjudant.ru/bulg/00.htm
Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година
Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година
Расказите на неговата сродница баба Стефана, на правнука му стоматолога д – р Пламен Пенчев, на д – р Антония Панева, началник на държавен архив Шумен и интервюто на внучката му Кръстинка Йовчева живееща в Самоков за Българското национално радио.