Атанас Лъженски
| Атанас Петров Лъженски | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
Атанас Петров Лъженски е български опълченец. Името му се среща и само като Атанас Петров.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Петров Лъженски е роден в свищовското село Стежерово[3] (днес в област Плевен). Според смъртния акт[4] и паметната плоча, поставена на фасадата на дома му[5] Лъженски е роден през 1843 година.
Бил е сподвижник на Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Ботев и Любен Каравелов. Взел е участие в Априлското въстание.[3] След разгрома на въстанието заедно с други българи емигрира в Румъния.[6]
На 4 май 1877 г. е зачислен в Трета знаменна дружина, I рота на Българското опълчение, под командването на подполковник Павел Калитин, [1] на която е поверено Самарското знаме. Участва в Битката при Шипченския проход през юли 1877 г., в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия с командир Сюлейман паша на 19/31 юли 1877 г., а от битката при Шейново получава дълбок белег от турски ятаган.[6][7]
След Освобождението живее в Русе и Варна.[3] Членува в Поборническо-опълченското дружество във Варна.[2]
Умира във Варна на 90-годишна възраст на 9 март 1933 година.[3][4]
Памет и признание[редактиране | редактиране на кода]
Със свое решение от 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет обявява за почетни граждани 522 поборници и опълченци, един от които (под № 143) е Атанас Петров Лъженски.[8]
Документи на Лъженски се съхраняват в Музея на Възраждането във Варна.[9]
Паметна плоча е била поставена на фасадата на дома му във Варна на ул. „Цар Асен“ № 16 през 1979 година.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 31, 35.
- ↑ а б Лична карта-уверение № 45 за безплатно пътуване по БДЖ, издадена на опълченеца Атанас Петров Лъженски. Музей на Възраждането – Варна, Каталожен номер Вф V 2. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ а б в г Постоянна експозиция: Опълченци Архив на оригинала от 2019-01-26 в Wayback Machine.. Музей на Възраждането – Варна. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ а б Смъртен акт № 259 на Атанас Петров Лъженски. Препис. Музей на Възраждането – Варна, Каталожен номер Вф V 3. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ а б Списък на паметните плочи във Варна, стр. 8, ред 18. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ а б Русев, Венелин. Войнишка вода: Един опълченец разказва (спомени на правнука на Атанас Лъженски). Работнически вестник, брой 16, 2012 г., стр. 5. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ Свидетелство № 2299 за участието на Атанас Петров Лъженски в Българското опълчение, издадено от Варненското градско общинско управление. Препис. Музей на Възраждането – Варна, Каталожен номер Вф V 1. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ Почетни граждани от 8-ия до 529-ия – опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка, Сайт на Община Габрово. Последен достъп: 13.04.2022.
- ↑ Документи на Атанас Петров Лъженски, Музей на Възраждането, Варна. Последен достъп: 13.04.2022.