Направо към съдържанието

Аспарух Бойчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аспарух Бойчинов
български фармацевт
Роден
1900 г.
Починал
1967 г. (67 г.)

Националностбългарин

Аспарух Стефанов Бойчинов е български фармацевт, професор в Софийския университет.[1]

Роден е през 1900 г. в Плевен. През 1925 г. завършва фармация в Германия, а в 1929 г. специализира във Виена. Работи като аналитик в лабораторията на Българското аптекарско кооперативно дружество. От 1942 до 1946 г. е директор на фабрика „Галенус“. Професор е по фармакогнозия в Софийския университет. От 1958 до 1965 г. е ръководител на катедрата по фармакогнозия. Умира през 1967 г. в София.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1208К в Централен държавен архив. Той се състои от 166 архивни единици от периода 1876 – 1967 г.[1]

Монографии:[1]

  • „Фармакогностично изследване върху саконина“
  • „Фармакогностична монография на Primula officianosis и Primula elatior“
  • „Приятелите на хората – билките“

Статии:[1]

  • „Дроги на удоволствието и страданието“
  • „Развитието на нашето билково дело в годините на народната власт“
  • „Български лечебни препарати и етерни масла“
  • „Развитие на фармацевтичната индустрия в НРБ“
  • „Българската народна медицина в светлината на научната медицина“
  • „Български медицински дроги“
  • „Лечебните растения в НРБ“
  1. а б в г д Аспарух Стефанов Бойчинов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 май 2018 г.