Асинибойн
| Асинибойн | |
 | |
 Карта на водосборния басейн на река Северна Ред Ривър с повдигната в цвят река Асинибойн | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Канада (провинции Саскачеван и Манитоба) |
| Дължина | 1070 km |
| Водосб. басейн | 182 km² |
| Отток | 45 m³/s |
| Начало | |
| Място | Южната част на провинция Саскачеван |
| Координати | |
| Надм. височина | 637 m |
| Устие | |
| Място | в река Северна Ред Ривър (ляв приток), от системата на река Нелсън |
| Координати | |
| Надм. височина | 224 m |
| Ширина | 80 m |
| Асинибойн в Общомедия | |
Асинибойн (на английски: Assiniboine River) е река в Южна Канада, провинции Саскачеван и Манитоба, ляв приток на река Северна Ред Ривър, от системата на река Нелсън. Дължината ѝ от 1070 км[1], ѝ отрежда 15-о място сред реките на Канада.
Река Асинибойн изтича от малко безименно езеро на 233 на север-североизток от административния център на провинция Саскачеван град Риджайна и на 240 км източно от град Саскатун, на 637 м н.в. Тече в югоизточна посока с хиляди меандри. На 40 км югоизточно от град Камсак напуска провинция Саскачеван и навлиза в провинция Манитоба, като малко преди това се влива в язовира Асинибойн.
На изтича от язовира и продължава меандрирането си на югоизток. При градчето Сейнт Лазар приема отдясно река Капел и близо до град Ферден завива на изток. Преминава през град Брандън (46 061 души), на 34 км югоизточно от него приема от дясно най-големия си приток река Сурис, заобикаля от юг град Портидж ла Прери (12 996 души) и в центъра на град Уинипег (административен център на провинция Манитоба) се влива отляво в река Северна Ред Ривър, на 224 м н.в.
Площта на водосборния басейн на реката е 182 000 km2, от които в Канада са 160 600 km2, а в САЩ 21 400 km2[1]. Водосборният басейн на Асинибойн представлява 63,3% от водосборния басейн на река Северна Ред Ривър. Басейнът ѝ обхваща части от две канадски провинции — Саскачеван (югоизточната част) и Манитоба (югозападната част) и малка част (на север до границата с Канада) на американския щат Северна Дакота.
По-големи притоци на река Асинибойн са: леви – Шеф, Бърдтейл Крийк, Шел; десни – Капел, Сурис.
Многогодишният среден дебит в устието ѝ е 45 m3/s[1], като максимумът е през май, а минимумът през март. Дъждовно-снегово подхранване. От началото на декември до началото на април река Асинибойн замръзва.
Най-долното течение на реката е открито през 1734-1735 г. от френския търговец на ценни животински кожи Кристоф Дюфро дьо ла Жемереи, заедно с братовчедите си Жан Батист Готие Варен дьо ла Верандри и Пиер Варен дьо ла Верандри[2].
През 1738 г. известният френски търговец на ценни животински кожи по това време в Северна Америка Пиер Готие Варен дьо ла Верандри, заедно със синовете си Луи Жозеф и Пиер откриват цялото долно течение на реката до устието на десния ѝ приток река Сурис[2].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-03.
- ↑ а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 201-202.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Assiniboine River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |