Направо към съдържанието

Асен Хаджиолов (хистолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Хаджиолов
български биолог

Роден
Починал
1 юни 1994 г. (91 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластХистология, цитология, ембриология
Работил вСофийски университет
Семейство
СъпругаЕлена Атилова Силаги
ДецаАсен Асенов Хаджиолов
Кремена Хаджиолова

Асен Иванов Хаджиолов е български учен цитолог, хистолог и ембриолог, академик на Българската академия на науките.[1][2]

Роден е на 6 януари 1903 г. стар стил (19 януари 1903 г. нов стил) в с. Широково, Русенско.[1][3] Загубил рано своя баща по време на Първата световна война, той поема и грижата за семейството заедно с майка си, по професия акушерка. Завършва гимназиалното си образование в гр. Бяла и Самоков и след спечелен конкурс за стипендия постъпва като студент в Медицинския факултет на Софийския университет, където се дипломира през 1926 г.[1][3] Следва специализация в Париж и Лион[3], където успешно разработва и публикува първите си научни трудове и защитава дисертация на тема: „Хистофизиология на мастната тъкан и морфологически метаболизъм на мазнините“ (1929).[4][2]

След завръщането си от Франция, през 1928 г. е назначен за редовен асистент в Медицинския факултет на Софийския университет, а няколко години по-късно е избран за редовен доцент и става ръководител на Катедрата по хистология и ембриология. Едва 31-годишен, през 1934 г., Хаджиолов е вече извънреден професор при Катедрата, която ръководи почти четири десетилетия (до 1968 г.). През този период той привлича за свои асистенти и сътрудници също млади хора, които са бъдещите ни изтъкнати учени и лекари – акад. Г. Узунов, проф. Кр. Балабанов, проф. Бр. Папазов и др. От 1945 г. Хаджиолов е редовен професор към същата катедра. През 1947 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1951 г. – за действителен член (академик). През 1947 г. заедно с акад. Д. Ораховац основават Института по експериментална медицина при Биологичния клон на БАН. През 1953 г. е създаден Институт по морфология при Отделението за медицински и биологични науки на БАН, днес Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей. Хаджиолов става пръв негов директор и до 1976 г. ръководи това научно звено.[4]

Той е сред членовете основатели на Съюза на приятелите на СССР (1932) и на Българо-съветското дружество в София (1934).[5]

Основател и учредител на Съюза на научните работници в България (днес Съюз на учените в България), негов пръв председател и дългогодишен председател на Секцията по медицина и стоматология. На ІV конгрес на Съюза през 1989 г. е избран за негов почетен член.[4]

През 1959 г. основава Дружеството на българските анатоми, хистолози и ембриолози, на което също е дългогодишен председател и по-късно – почетен председател.[4]

Той е основател, главен редактор и член на редколегии на научни и научнопопулярни списания и специализирани поредици и е един от най-изтъкнатите популяризатори на научни знания.[4]

Умира на 1 юни 1994 г.[4]

Изследвания и приноси

[редактиране | редактиране на кода]

Основно място в изследванията му заемат липидите, собствената и индуцирана флуоресценция на клетките и тъканите, проблемите на флуоресцентната цито- и хистохимия, на кръвната, половата и нервната тъкан и редица други въпроси на съвременната експериментална морфология, отразени в многобройни публикации, монографични трудове и учебници. Особено оригинални и често цитирани са теоретичните концепции на акад. А. И. Хаджиолов за устройството и еволюцията на клетките и за интегрирането им в тъкани и органи, а също и за класификацията на тъканите в човешкия организъм.[4]

Научните приноси на Хаджиолов са отразени в три негови монографии, няколко издания на учебници и над 1000 научни статии, публикувани на български и чужди езици.[4]

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Израз на международно признание е изборът му за почетен член на редица чуждестранни научни дружества и институции: Унгарската академия на науките, Будапещенския медицински университет, Чехословашкото медицинско дружество „Ян Пуркиние“, Международната академия по история на науките в Париж, Отделението за физико-математически и естествени науки при ЮНЕСКО, Балканския медицински съюз и др.[4]

Герой на социалистическия труд (1983).[6]

Асен Хаджиолов е женен за Елена Атилова Силаги (родена през 1899 г.), с която имат две деца: Асен Асенов Хаджиолов (роден през 1930 г.) и Кремена Хаджиолова (родена през 1936 г.). Бащата на Еленка Атилова Силаги е полк. Атила Силаги, участник в Първата световна война и починал от раните си, получени по време на атентата в църквата „Света Неделя“. Кремена Хаджиолова се жени за художника Димитър Каранджулов.

  1. а б в Хаджиолов, Асен. За Софийския университет "Климент Охридски" // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 19.
  2. а б Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с. 142
  3. а б в Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 577-578.
  4. а б в г д е ж з и Елисавета Цветкова, „Академик Асен Иванов Хаджиолов – 100 години от рождението му“ Архив на оригинала от 2015-01-10 в Wayback Machine.. – сп. „Наука“, С., СБУ, 2003, кн.3.
  5. Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.143.
  6. Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.144.