Направо към съдържанието

Асен Петров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Петров
български лекар и учен
Роден
Асен Маринчов Петров
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вУниверситет на Монпелие
Семейство
СъпругаЕлена Радева-Петрова
ДецаМарин Петров
Милка Петрова-Коралова
Асен Петров в Общомедия

Асен Маринчов Петров е български лекар хирург, учен и университетски преподавател.

След смъртта си д-р Асен М. Петров е наречен „Велик български хирург... В летописите на българската хирургия името на тоя великан ще бъде записано на първо място“ от Проф. д-р Параскев Стоянов (1920).[1][2][3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1862 г. във възрожденско семейство в Плевен. Баща му, Маринчо Петров,[5][6] е общественик, училищен, черковен и читалищен деец, съратник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев[7] и др.[8][9] Майка му, Лукса Икономова-Петрова, е дъщеря на свещеник от Бобощица, наричана от нея и Бубушчица[10] (днешна Албания), по-късно – преселени в Свищов.

Д-р Асен М. Петров е женен за учителката и общественичка Елена Григорова Радева-Петрова – учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Семейството има четири деца: Мария Петрова-Минкова – филолог, Любчо – починал на 2 години, Марин Петров – лекар и Милка Петрова-Коралова – филолог, писателка.[11] Неговият син, проф. д-р Марин Петров, става ръководител на Първа хирургия на Александровска болница.

Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.[3]

Образование и професионална дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Асен М. Петров е възпитаник на лицея „Свети Сава" в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а след това учи и завършва медицина в Монпелие (1889 г.).[12] Работи с професорите хирурзи Debreuil и Tedenat в Монпелие. Стажува в хирургичните клиники на професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germain, F. Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier в Париж и при G. Albert, Schauta, Wertheim във Виена.[3]

През 1893 година е назначен за ординатор при д-р Роберт Щирлин[13] в хирургичното отделение на Александровска болница. През 1896 година д-р Асен М. Петров е изпратен за кратко за старши лекар на хирургичното отделение на Пловдивската окръжна болница. Същата година, по препоръка на д-р Роберт Щирлин, той се завръща в София и поема ръководството на хирургичното отделение на Александровска болница като остава ръководител там в течение на 25 години до кончината си.[2][13]

При д-р Асен М. Петров са работили в различно време и за различно дълъг период не само като ординатори, но и докато са студенти – медици: д-р Христо Тантилов, който по насоченост от него ръководи по-късно първото ортопедично отделение в България,[14] д-р Иван Доганов, д-р Минко Софрониев,[15] д-р Стоян Белинов, д-р Божирад Татарчев, д-р Иван Кожухаров Архив на оригинала от 2017-01-12 в Wayback Machine., д-р Димитър Михайловски, д-р Иван Николиев, д-р Михаил Минев, д-р Евстати Гешов, д-р Ст. Войводов, д-р Р. Цанов, д-р Д. Коларов, д-р А. Киров, д-р А. Башев, д-р Гребенаров, д-р Константин Марков, д-р Петко Момчилов, д-р Асен Проданов и много други.[3]

Войни 1912 – 1919

[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и организатор на военни болници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

По време на Балканската война д-р Асен М. Петров е началник на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница.[11]

По време на Първата световна война д-р Асен М. Петров е началник на XI местна военна болница[16] в София, с централа в училище „Граф Игнатиев“.

Д-р Асен М. Петров участва в изграждането на санаториума за гръдоболни в с. Искрец.[11] През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI местна военна болница, като го използва за възстановяване на ранени бойци.

За активната си дейност по време на войните д-р Асен М. Петров получава чин подполковник.[2]

Умира по-малко от три месеца след сключването на Ньойския договор (27 ноември 1920 г.).

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет, с председател д-р Марин Руссев,[17] който на заседание на 8.ІХ.1917 взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет.[18] Д-р Асен М. Петров е избран пръв за професор по хирургия в България.[19] По политически причини изборът не бил утвърден от Академичния съвет на Софийския университет.[11]

Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, за да спре по единствения възможен начин загубата на кръв, по принуда ампутира почти отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 г.[11][20] На операцията присъства Джеймс Баучер – кореспондент на вестник „Таймс“ в България.[21]

Той организира военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 г. Като признание за тази си дейност е удостоен с руския орден „Св. Анна".[3][11]

Д-р Асен М. Петров е широко известен не само със своята неуморна работа като хирург и учен, а и със своята публична просветителска дейност и се радва на широко обществено признание.[22]

Научна работа

[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Асен М. Петров има публикувани 94 научни трудове от: общата (8), коремната (30), гинекологичната (2), урологичната (2), черепно-мозъчната (5), лицевата (3), шийната и белодробната (4), ортопедичната (10), съдовата (6) и пластичната (15) хирургия, от които 11 труда са на чужд език: френски (9) и немски (2).[11][23]

Д-р Асен М. Петров участва с доклади в 3 чуждестранни конгреси по хирургия: в Москва – на XII международен конгрес (1897 г.); в Мадрид – на XIV международен конгрес (1903 г.) и в Белград – на Сръбския конгрес по оперативна медицина през 1911 година. В Мадрид е избран за почетен председател на хирургичната секция на конгреса.[11]

Prof. Dr. Otto Hildebrand, началник на клиниката по хирургия към болницата Charité в Берлин цитира операциите му и го описва като опитен хирург.[24]

Научни и практически приноси

[редактиране | редактиране на кода]
Нож за отваряне на мозъчни абсцеси. A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899

Д-р Асен М. Петров въвежда методите на асептиката и антисептиката в България.[25] Заедно със своя бивш сътрудник д-р Иван Кожухаров той започва да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова тинктура само една година (1909 г.) след въвеждане на метода в световната практика. Нововъведенията на д-р Асен М. Петров са една от съществените причини оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.[3]

Д-р Асен М. Петров създава метод за резекция на дебелото черво при карцином – той анастомозира разширената с по-тясната част на червото, като намалява по-широкия отвор посредством шев във формата на кесия (1897 г., 3 случая). Методът е описан и във френската научна литература.[26][27]

Изобретява нов вид обтуратор – щипка за запушване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) описана във френската литература.[28]

Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при голяма ехинококова киста) – вероятно за пръв път в световната литература (1909 г.).

Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни абсцеси, произведен по поръчка на д-р Асен Петров от фирма Лайтер (Виена),[29] приложен с успех през 1895 година.[30][31]

Създава метод за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)

Eugene Estor (1904) Guide Pratique de Chirurgie Infantile. Paris, Alcan, стр. 439

Метод за опериране на Syndactylia (1901 г.), възпроизведен в учебника на В. Естор по детска хирургия (1904 г.).[32][33]

Извършва оригинални модификации за оперирането на широко разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната устна (1906 г.), с възстановяване на носа и на устата.

Създава нов вид операционна маса (1904 г.).

Създава няколко вида нови инструменти (1910 г.) и нов вид превръзка тип Микулич.

Проследява етиопатогенеза на завъртването на colon pelvien (1911 г.). Прави първите документирани черепно-мозъчни операции (трепанации) в България.[31][34] Пръв извършва в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата операция на Teodor Billroth.[4]

Също пръв той е направил оперативно линеарно „костосечение" при genu valgum с изкривени подбедрици (1899 г.) и талусно-калканеусна резекция при pes valgus (1904 г.).

Извършил е и редица периферно-нервни интервенции (невректомия на n. facialis, шев на n. ischiadicus – 1899 г. и др.).

Д-р Асен М. Петров създава към отделението си и ортопедично отделение, което поверява на своя старши ординатор и близък сътрудник д-р Христо Тантилов.[3] Д-р Асен М. Петров е считан за родоначалник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33; 22 от тях представляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, операции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови трудове имат отношение към общата пластично-хирургична техника.[3] Четири от трудовете му в областта на пластичната хирургия са на оригинално международно равнище: операция на синдактилия; присаждане на „прах" от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната устна за широко разстлани карциноми.[3]

Признание и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. д-р Асен М. Петров е награден с руския орден „Св. Анна".[11]

Той е бил член на Върховния медицински съвет, член на Централния хигиенен съвет, член на Управителния съвет на дружество „Червен кръст" и на дружество „Самарянка", председател на Хирургичното дружество в София, член на Софийското лекарско дружество, член на Императорското медицинско дружество в Цариград, почетен член на Сръбското медицинско дружество. На XIV международен конгрес (1903 г.) в Мадрид е избран за почетен председател на хирургичната секция.[3]

Заключение

[редактиране | редактиране на кода]

Акад. проф. д-р Дамян Дамянов пише за него: „С пълно основание трябва да определим д-р Асен Петров за родоначалник не само на стомашната, белодробната, чернодробната, съдовата, неврологичната, ортопедичната, онкологичната и пластично-възстановителната хирургия, но и на реанимационната дейност в България."[2]

Източници и библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В. Бакърджиев (1955) д-р Асен М. Петров – Основоположникът на модерната хирургия в България. сп. Хирургия 8 10:945 – 949
  2. ↑ а б в г Дамян Дамянов и Миладин Апостолов (2008) История на хирургията в България, Горекс Прес, ISBN 978-954-616-178-9
  3. ↑ а б в г д е ж з и к Марин Петров и Агоп Чакъров (2003) Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 г., ИК „Коралов и сие“, ISBN 116-807-900-000-6
  4. ↑ а б Първа хирургия – не само история и слава, В. „Български лекар“ 21 юни, 2009
  5. ↑ Грънчаров, Михаил, Чорбаджийството и българското общество през Възраждането, стр. 174 – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1999
  6. ↑ Трифонов, акад. Юрданъ, История на града Плѣвенъ до освободителната война – издава плевенското читалище „Съгласие“, София – Държавна печатница – 1933
  7. ↑ Васил Манчев. Спомени. Дописки, писма, с. 54 - 55 // Издателство на Отечествения Фронт, София 1982.
  8. ↑ Писма Петко Р. Славейков
  9. ↑ Левски и Плевен
  10. ↑ Д-р Асенъ Маринчовъ Петровъ, Лично тефтерче (1879 – 1886) – архив „Фондация Елена и Христо Генчеви“-раздел д-р Асенъ М. Петровъ
  11. ↑ а б в г д е ж з и Ерика Лазарова (2004) Хирурга д-р Асен Петров или биографията като огледало на епохата. Издателство Херон прес
  12. ↑ Assen M. Pétroff (1889). Thesis: Étude clinique sur l'imperforation congénitale de l'hymen et ses accidents consécutifs. Th. Méd. Montpellier, N° 53.
  13. ↑ а б Тотко Найденов и Дамян Дамянов (2010) Книга за българските хирурзи, ISBN 978-954-90309-7-6
  14. ↑ Чл. кор. проф. д-р Бойчо Бойчев (1964) д-р Асен Петров като ортопед-травматолог. Хирургия 1 4:280 – 283
  15. ↑ Лекар на честта – БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ, Издание на Българския Червен кръст, година LXXXV / Брой 3 / 2010 г., стр.9
  16. ↑ Отчетъ за дейността на XI местна военна болница, за времето от 1 януари до 31 декември 1916, от Началника на болницата санитаренъ подполковникъ д-ръ Асенъ М. Петровъ – София,1 априлъ, 1917 г.
  17. ↑ Енциклопедия „Дарителството“
  18. ↑ Минчо Георгиев и Николай Цанков (2007) Деветдесет години Медицински Факултет – София, ISBN 978-954-450-148-8
  19. ↑ История на Университетската катедра и клиника по хирургия - Втора хирургия София, 2013
  20. ↑ в. Дума, 3 юли 2018, брой: 126
  21. ↑ Джеймс Баучер, Репортажи от България, преводач: Мартин Чорбаджийски, 2018 г., ISBN 978-619-91076-9-0
  22. ↑ Султана Рачо Петрова, Моите спомени, стр. 69 – 70 – Издателство на Българска академия на науките, София 1991
  23. ↑ Troshev K. Dr. Asen M. Petrov and plastic surgery in Bulgaria. Acta Chir Plast. 1968;10(3):246 – 8. PMID 4179813
  24. ↑ Otto Hildebrand (1901) Jahresbericht über die Fortschritte auf dem Gebiete der Chirurgie, J.F. Bergmann Verlag., Том 6, стр. 241
  25. ↑ Bakurdziev V. Asen M. Petrov, 1862 – 1920; originator of modern surgery in Bulgaria Khirurgiia. (Sofiia). 1955;8(10):945 PMID 13296316
  26. ↑ Félix Terrier et Marcel Baudouin (1898) La suture intestinale: histoire des différents procédés d'entérorraphie. Institut de bibliographie scientifique, Paris, p. 304 – 306
  27. ↑ René de Bovis (1901) Le Cancer du gros intestin, rectum excepté. Alcan, Paris, p.1, 11, 36, 48
  28. ↑ P. Bonnette (1909) Archives de Medecine etc., Paris
  29. ↑ Zykan M. (2011) Josef Leiter – world renowned Vienna instrument maker. Aktuelle Urol. 42(4):223 – 4.
  30. ↑ A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899
  31. ↑ а б Асенъ Петровъ (1896) Медицински сборникъ, София, Година II, стр. 150 – 2
  32. ↑ Eugene Estor (1904) Guide Pratique de Chirurgie Infantile. Paris, Alcan, p.439
  33. ↑ Асенъ Петровъ (1901) Списание на Софийското Медицинско Дружество, Година II, Ноемврий, брой 5, стр. 291 – 7
  34. ↑ Асенъ Петровъ (1908) Годишникъ на Александровската Болница въ София за 1908 година, стр. 102
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Петров&oldid=11792010“.