Асен Марчинков
| Асен Марчинков | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1950 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Асен Марчинков е български общественик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Асен Марчинков е роден около 1870 година в малешевската паланка Берово, Османската империя, днес в границите на Република Македония. Завършва строително инженерство. Работи като директор на българските училища в Тулча и Кюстенджа, Северна Добруджа.[1] В 1896 година става директор на българското училище в Кюстенджа и остава на поста до 1912 година. Полага много усилия и проявява голяма тактичност към румънските власти и така успява да запази съществуването на кюстенджанското училище, което след 1902 година остава единственото българско учебно заведение в Северна Добруджа, след като тези в Тулча и Бабадаг са затворени.[2]
Деец е на ВМОРО[1] и на Върховния комитет. Застава начело на Македонското дружество „Съгласие“ в Кюстенджа. След потушаването на Горноджумайското въстание от септември 1902 година с другите българи от Кюстенджа приютява 12 въстаници, които по-късно участват и в Илинденското въстание.[3]
След войните е деец на Малешевското благотворително братство в София и е делегат на Втория събор на македонските братства на 22 декември 1918 година.[4]
Умира в София[1] през 1950 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Архитекти и строители // София помни. Посетен на 23 януари 2016.
- ↑ Попов, Жеко. Северна Добруджа: пътеписни бележки и спомени за българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 443.
- ↑ Попов, Жеко. Добруджанци и националноосвободителното движение в Македония (1878 — 1903 г.), сп. „Македонски преглед“, г. XXVI, 2003, кн. 3., стр.69-72
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 457.
