Асен Кожухаров (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Кожухаров.
| Асен Кожухаров | |
| български историк и писател | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1961 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
| Литература | |
| Жанрове | роман, графичен роман |
| Известни творби | „Добромир“ (1992) |
| Научна дейност | |
| Област | военна история |
| Работил в | ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ |
| Асен Кожухаров в Общомедия | |
Капитан I ранг професор доктор на науките Асен Николов Кожухаров е български историк, преподавател във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 февруари 1961 г. във Варна. През периода 1979 – 1984 г. следва и завършва Висшето народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ с призната магистърска степен. През декември 1999 г. защитава във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ дисертация на тема „Военноморското изкуство във въоръжените конфликти в периода 1967-1991 г.: бойни действия по морско-океанските комуникации и унищожаване на силите на противника на море“, научна степен ОНС „доктор“, професионално направление „Военно дело“.[1] През 2005 г. получава магистърска степен и от Военната академия „Г. С. Раковски“.[2][3] През юли 2020 г. защитава във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ дисертация на тема „Обучението на българските военноморски офицери зад граница (1882 – 1944)“, научна степен НС „доктор на науките“, професионално направление „Военно дело“.[1] От март 2022 е професор по „Военно дело“ във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“.[1]
Преподавател
[редактиране | редактиране на кода]От 2001 г. е доцент във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, през 2001 – 2011 г. и е началник на катедра от 2015 г. Преподава дисциплините „Военна история“, „История на корабоплаването“, „Основи на научните изследвания“, „Методологически основи на военнонаучните изследвания“ и „История на военноморското изкуство“.[2]
Член е на редакционната колегия на списание „История“,[4] както и на редакционния съвет на Asian Journal of Social and Human Sciences.[2][5]
Значим изследовател на белоемиграцията в България по архивни извори.[6]
В литературата
[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на комиксовия сериал „Добромир“, публикуван в сп. „Дъга“ в средата на 1980-те години. В него се разказва за войната на деспот Добротица с генуезците (1360 – 1387).[3][7]
Член е на Сдружението на писателите във Варна от 1993 г.[3][7] Председател е на Сдружението на авторите в комикса „Манускрипт“ във Варна.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Художествена литература
- Стража на прохода. Комиксов роман. Варна, Багет-комикс, 1991, 28 с.[7]
- Добромир. Роман. Варна, Роял-77, 1992, 144 с.
- Добромир. Комиксов роман. София, Спектър, 1992, 48 с.
- Ордата на Варга. Комиксов роман. Варна, Славена-комикс, 1992, 36 с.
- Любовта на Сколопендрата. Сборник с новели. Варна, Славена, 1993, 88 с.
- Белият дявол. Комиксов роман. Варна, Жеков и син, 1994, 28 с.
- Четвърт безкрайност. Варна, Тера Балканика, 2016, 32 с.
- Научна литература
- Битката при Варна 1444 г. Варна, Славена, 1994.
- Съвременните въоръжени конфликти в историята на военноморското изкуство: бойни действия по морско-океанските комуникации и унищожаване на противника на море. Варна, СТЕНО, 2002.
- Към командния мостик. Варна, ВВМУ, 2006, 32 с.
- Морските десанти през двадесети век. Варна, Славена, 2007.
- Операции за прекъсване на морско-океанските комуникации и унищожаване противника на море и в пунктовете за базиране (1912 – 1945 г.). Варна, Тера Балканика, 2013, 160 с.
- Обучението на българските морски офицери зад граница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 2015.
- Възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество, учили във Военноморското училище „Мюрвик“ в град Фленсбург през Първата световна война. Военноисторически сборник, 2008, no. 4, с. 31 – 38.
- Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Монография. Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 2021. ISBN 978-619-7428-55-1.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Регистър за академични длъжности и дисертации // ras.nacid.bg. Посетен на 1 май 2022.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Кицевски, Никола и др. Кой кой е в България 1998. / Състав. Никола Кицевски, Райчо Радулов. София: Труд, 1998, с. 364.
- ↑ Национално издателство за образование и наука "Аз-буки". Редакционна колегия // Посетен на 2022-05-03.
- ↑ Editorial Board Архив на оригинала от 2016-08-18 в Wayback Machine., сайт на „Asian Journal of Social and Human Sciences“.
- ↑ Гентшке, В., Сабенникова, И., Ловцов, А. Исследователи русского зарубежья. Биобиблиографический словарь. Москва-Берлин: DirectMEDIA, 2018, с. 133-134. ISBN 978-5-4475-2765-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Ретроспекция на модерния комикс във Варна (1980 – 2012)“ Архив на оригинала от 2012-11-03 в Wayback Machine.
|
