Асен Божков
| Асен Божков | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1919 – 1944 |
| Служи на |  Българската армия |
| Военно формирование | 13-и пехотен полк 14-и пехотен полк 6-и пехотен полк |
| Командвания | 35-и пехотен полк |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Асен Стоименов Божков е български офицер (полковник), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Асен Божков е роден на 23 януари 1897 година в кюстендилското село Горна Лисина. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище и е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 е произведен в чин поручик, а на 15 юни 1928 в чин капитан. През 1929 г. капитан Божков е назначен на служба в 13-и пехотен рилски полк, а от следващата година служи в 14-и пехотен македонски полк и от същата година отново е върнат на служба в 13-и полк. От 1931 г. служи в 3-ти пограничен участък и през 1934 г. отново е на служба в 13-и полк. През 1935 г. служи в 3-та т. к. дружина, след което същата година отново е върнат в 13-и полк.
На 6 май 1936 г. е произведен в чин майор, а от 1938 г. служи в 4-та погранична рота. На 6 май 1940 г. е произведен в чин подполковник и от същата година служи в 6-и пехотен търновски полк. През 1943 г. е назначен за интендант на 10-а пехотна дивизия. В периода 9 август 1943 – 1944 е командир на 35-и пехотен врачански полк, който тогава е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизя, част от 1-ви окупационен корпус, като на 14 септември 1943 г. е произведен в чин полковник. Уволнен е през 1944 година.[1].
Брат му Никола Божков също е български офицер, загива в Първата световна война като капитан във 2-ро аеропланно отделение на въздушни войски.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1936)
- Подполковник (6 май 1940)
- Полковник (14 септември 1943)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
