Направо към съдържанието

Архиепископ Йоан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йоан е български архиепископ от края на 9 и началото на 10 век.

Известен е от послеслова към превода на житието на св. Антоний Велики[1]. Там презвитер Йоан го нарича „църковния строител Йоан[2], наш господар, архиепископ на българската земя“. По повеля на архиепископ Йоан били преведени[3] от гръцки на български житията на св. Антоний Велики и на св. Панкратий.

Йоан навярно е починал при управлението на цар Петър І, защото в „Беседа срещу богомилите“ презвитер Козма казва: „Подражавайте на новия презвитер Йоан, когото мнозина от вас познават и който беше пастир и екзарх на българската земя.“[4]

  1. Христоматия по история на България, П. Петров/В. Гюзелев, т.1, С., 1978, стр. 332 – 333
  2. В надписа на хартофилакс Павел намерен в Златната черква в Преслав се споменава черквата „Св. Йоан“; затова е възможно храма да е бил построен по време на този архиепископ Йоан и да е посветен на именния му светия.
  3. В бележката са споменати три лица с името Йоан – архиепископа, презвитер Йоан и „подкрепени от пустиножителя Йоан, който следваше Антониевото житие“. Не е изключено единия от първите двама да е известният Йоан Екзарх, а последния да е св. Иван Рилски (†18.08.946). От друга страна бележката показва, че името Йоан е било често срещано и следователно е твърде възможно да са съвсем различни лица.
  4. „Стара българска литература“ т. 2, стр. 77 и бележката на стр. 310.