Артюр дьо Ришмон

Артюр дьо Ришмон (Артюр III Бретански) Arthur de Richemont
френски офицер
Роден	24 август 1393 Замък Сусиньо, Бретан
Починал	26 декември 1458 Нант, Бретан
Военна служба
Звание	Конетабъл
Години	1425 – 1457
Служил на	Кралство Франция
Род войски	Френска армия
Битки	Стогодишна война Битка при Формини

Артюр дьо Ришмон (Arthur de Richemont) (24 август 1393 – 26 декември 1458), известен и като Артюр ІІІ, херцог на Бретан, е френски аристократ и военачалник от късното средновековие. Той принадлежи на рода Монфор, който надвива с английска подкрепа по време на Войната за бретанското наследство, но в заключителните етапи на Стогодишната война е конетабъл на Франция и има важна роля за нейната окончателна победа.

Ранни години

Той е трети син на херцог Жан ІV (известен и като Жан V), от когото наследява само английската му титла граф на Ричмънд. Тъй като в началото на живота му не изглежда възможно да се добере един ден до престола, той се отдава на военна кариера. Пленен в битката при Азенкур (1415), той остава пет години в Англия. Крал Хенри V го освобождава при подписването на договора от Троа, за да убеди бретанците да се присъединят към него. Действително, за известно време Артюр дьо Ришмон става привърженик на сближаване с Англия и на Ланкастърската династия. От 1423 е женен за Маргьорит – сестра на бургундския херцог Филип Добрия, който също е английски съюзник. Постъпва под командването на Джон ъф Бедфорд, брат на Хенри V и регент на малкия му син след 1422 г. Джон обаче се съмнява в лоялността му и му отказва високи командни постове. В началото на 1425 г. Артюр скъсва с англичаните и минава на страната на Дофина, бъдещият Шарл VII, който символизира съпротивата срещу английското присъствие. И така, още същата година той става конетабъл на Франция.

Участие в Стогодишната война

Веднъж минал на френска страна, Артюр дьо Ришмон убеждава брат си, бретанския херцог Жан VI, да изостави съюза с Англия. С голямо желание предлага да се организират акции против позициите на регента Джон, та се налага Шарл VІІ да го укротява. Скоро конетабълът изпада в немилост, отстранен от двора от кралския фаворит Жорж дьо Ла Тремой. Когато се появява Жана д'Арк, на собствена глава се присъединява към нея и Жан дьо Дюноа и участва в кампанията по прочистване долината на Лоара и в битката при Патé. Въпреки симпатиите, които селската девойка изпитва към него, кралят все още е резервиран и не го допуска на коронацията си в Реймс през есента на 1428 г.

Най-после Ла Тремой е отстранен и през юни 1433 г. Артюр дьо Ришмон става най-важна фигура в правителството. Той предлага да се сложи край на войната с Бургундия и договаря мира в Арас (1435). През април 1436 г. тъкмо той има честта пръв да влезе в Париж и да изчисти администрацията от англо-бургундските привърженици. През 1439 – 1440 г. подкрепя краля по време на аристократичния бунт Прагерия, после прочиства околностите на Париж от останалите шайки от английски рутиери (наемни бандити). След примирието в Тур (1444) съдейства на краля за военните реформи, които правят френската армия далеч по-силна от английската. Най-големият му триумф е победата при Формини през април 1450 г., когато тъкмо неговата поява накланя везните на френска страна. След това участва в обсадите на последните нормандски крепости Кан и Шербур.

Артюр дьо Ришмон, миниатюра

Херцог на Бретан

През 1457 г. ненадейната смърт на неговия племенник Пиер ІІ му открива пътя към трона на Бретан. По това време той вече е на преклонна възраст и единствената му задача е да осигури безпроблемно преминаване на наследството у другия му племенник Франсоа ІІ. Остава херцог малко повече от година.

Семейство

Артюр дьо Ришмон се жени три пъти:

• за Маргьорит Бургундска (1393 – 1442), най-голяма дъщеря на херцог Жан Безстрашни; сватбата е през 1423 г., а преди това е била съпруга на престолонаследника Луи (по-голям брат на Шарл VІІ);
• за Жана д'Албре, дъщеря на Шарл ІІ дьо Дрьо; сватбата е през 1442, а тя умира през 1444 г.
• за Катрин дьо Люксембург, дъщеря на Пиер дьо Люксембург, граф на Сен-Пол; сватбата е през 1445, а тя умира през 1492 г.

От браковете си той няма деца, но има извънбрачна дъщеря Жаклин, която признава през 1443 г.