Направо към съдържанието

Арсени Йовков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арсений Йовков)
Арсени Йовков
български революционер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Арсени Йовков в Общомедия

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.[3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Арсени Йовков е роден в 1882 година в Селци, тогава в Дебърската каза на Османската империя, днес в община Струга в Северна Македония. Той е син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[5] В Битоля му преподават Гьорче Петров и Пере Тошев.[6] В навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение.[7][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов.[6] Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.[3]

След погрома на въстанието се оттегля в Гърция, където е хвърлен в затвор в Лариса.[6] Емигрира в Свободна България и се установява във Варна.[6]

Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец. По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).

След войните в 1920 година се установява в София.[6] Основава Дебърското братство в София и го ръководи.[7][3] Участва като делегат от Дебърското братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]

След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.[9] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.[9]

Статията на Арсени Йовков „Българи в Македония“ в брой № 1 на вестник „20 юли“

Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста.[10] Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.[7][3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[11]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),[12][9] „Люлебургаз“ (1912),[13][9][14][9] написана докато е още ученик в Битоля,[6] „Гости“, „Илинден“, написана във Варна,[6] и други, някои от които остават в ръкопис[9] както и на „Ода за 1000-годишнината на Цар Борис“ (1907)[15].

Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.[9] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.[9] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.[9][16][17] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.[9] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.[9][18]

През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[19][20][21] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в-к „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.[22]

Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и че македонците трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.[23]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77, 90.
  2. ↑ Кратка биография на Арсений Йовков
  3. ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  4. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 301.
  5. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  6. ↑ а б в г д е ж За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 83.
  7. ↑ а б в Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  8. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 135.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 191.
  11. ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  12. ↑ Йовков, Арсени. Проклетина. Поема из македонския живот, Варна, 1905.
  13. ↑ Йовков, Арсени. Люлебургаз. Поема, Варна 1912 (1914).
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
  15. ↑ в-к „Свободен глас“, бр. 14 от 11 април 1915
  16. ↑ Йовков, Арсени. Български народни песни, списание „Листопад“, кн. 5, 1923.
  17. ↑ Йовков, Арсени. Народната песен в сборника на Панчо Михайлов, вестник „Пирин“, брой 20, 1924.
  18. ↑ Йовков, Арсени. Българският правопис, списание „Мироглед“, кн. 5, 1922.
  19. ↑ Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация. 1924. с. 57 – 58.
  20. ↑ Macedonian cinema, eurochannel.com.
  21. ↑ 1923 – Other Films of Note Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine., moviemoviesite.com.
  22. ↑ Българи в Македония, publicistika.blogspot.bg, 22 май 2008 г.
  23. ↑ Статия на Кръстьо Мисирков „Народността на македонците“ от 11 май 1924 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арсени_Йовков&oldid=12189761“.