Направо към съдържанието

Арно Шмит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арно Шмит
Arno Schmidt
Гравюра към сборника с разкази на Арно Шмит „Полутъжни крави“ (1964)
Гравюра към сборника с разкази на Арно Шмит „Полутъжни крави“ (1964)
Роден18 януари 1914 г.
Починал3 юни 1979 г. (65 г.)
Целе, Германия
Професияписател, белетрист, преводач
Националност Германия
Активен период1940 – 1975
Жанрроман, разказ, есе
Дебютни творби„Левиатан“, разкази (1949)
Известни творби„Сънят на Цетел“, роман (1970)
НаградиГолямата литературна награда на Академията за наука и литература (1951)
Награда „Теодор Фонтане“ (1964)
Награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1973)
Арно Шмит в Общомедия

Арно Шмит (на немски: Arno Schmidt) е германски белетрист и преводач от английски, роден в Хамбург в семейството на полицейски служител.

Арно Ото Шмит израства в Хамбург, а след смъртта на баща му през 1928 г. се преселва с майка си в родния ѝ град Лаубан и тръгва на училище в Гьорлиц. Завършва го през 1933 г. и за няколко месеца е безработен, но след това си намира място в една текстилна фирма в Грайфенберг.

По време на Втората световна война, през 1940 г. Арно Шмит е призован във Вермахта, където математическите му познания го отвеждат в артилерията. През 1945 г. Шмит се записва доброволец за действащия фронт в Северна Германия, за да получи кратка домашна отпуска. Когато става ясно, че страната му губи войната, Шмит използва тази отпуска, за да организира своето бягството заедно с жена си в западната част на Германия и така да избегне пленяването му от Червената армия, за която се знаело, че се отнася крайно сурово с военнопленниците и цивилното немско население. Арно Шмит се предава на британските сили в Долна Саксония. Като бежанец той и жена му загубват почти цялата си собственост, включително ценната си колекция от книги.

От 1946 г. Арно Шмит е писател на свободна практика. Първият му сборник с разкази Левиатан излиза през 1949 г. Произведенията на Шмит от 50-те години са характерни с необичайна, често свързана с експресионизма лексика. Формата им изразява стремежа на автора към създаването на нов вид проза. По съдържание те са белязани от културно-песимистичен светоглед и враждебност към състоянието на Западна Германия в ерата на Аденауер.

Теоретическите размишления на Арно Шмит по въпросите на прозата и езика се оформят през 60-те години в духовно общуване преди всичко с Джеймс Джойс и Зигмунд Фройд. Като резултат от това развитие възниква монументалната му основна творба романът Сънят на Цетел (1970).

Освен големи белетристични произведения, Арно Шмит създава разкази и есета, а също множество преводи от английски.

Арно Шмит е смятан за един от най-значимите немскоезични писатели на XX век.

Умира в долносаксонския град Целе на 3 юни 1979 г. от сърдечен удар.

През 1981 г. в памет на писателя е учредена литературната награда Арно Шмит.

Гробът на Арно Шмит в градината пред дома му в село Баргфелд, Долна Саксония
  • Dichtergespräche im Elysium, 1940
  • Pharos oder von der Macht der Dichter, um 1944
  • Leviathan, 1949
  • Brand’s Haide. Zwei Erzählungen, 1951
  • Schwarze Spiegel, 1951
  • Die Umsiedler – 2 Prosastudien, 1953
  • Aus dem Leben eines Fauns, 1953
  • Das steinerne Herz, 1954
  • Kosmas oder Vom Berge des Nordens, 1955
  • Seelandschaft mit Pocahontas, 1955
  • Tina oder über die Unsterblichkeit, 1956
  • Das steinerne Herz, 1956
  • Goethe und einer seiner Bewunderer, 1957
  • Die Gelehrtenrepublik, 1957
  • Dya na sore, 1958
  • Rosen und Porree. Vier Kurzromane, 1959
  • KAFF auch Mare Crisium, 1960
  • Belphegor, 1961
  • Nobodaddy's Kinder, 1963
  • Kühe in Halbtrauer. Ländliche Erzählungen, 1964
  • Die Ritter vom Geist, 1965
  • Trommler beim Zaren, 1966
  • Seelandschaft mit Pocahontas, 1966
  • Der Triton mit den Sonnenschirm, 1969
  • Zettel’s Traum, 1970
  • Die Schule der Atheisten. Novellen-Comödie in 6 Aufzügen, 1972
  • Abend mit Goldrand. Eine MärchenPosse, 1975
  • Alexander oder, Was ist Wahrheit, 1975
  • Krakatau, 1975
  • Julia, oder die Gemälde, 1983 (Fragment aus dem Nachlass)