Арно Холц

Арно Холц
Arno Holz
	Арно Холц Arno Holz
Роден	26 април 1863 г. Растенбург, Източна Прусия
Починал	26 октомври 1929 г. (66 г.) Берлин, Германия
Професия	поет, драматург, белетрист
Националност	Германия
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Арно Холц в Общомедия

Арно Холц (на немски: Arno Holz) е германски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.

Живот и творби

На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата „Звънтящо сърце“ (1883).^[1] За бунтарската стихосбирка „Книга на епохата. Песни на един модерен човек“ (1884) Холц получава литературната награда „Фридрих Шилер“. Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката „Одраният пегас“ (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си „Изкуството. Неговата същност и неговите закони“, в която развива теорията за „последователен натурализъм“ с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: „Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността“.

Натурализъм

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание „Фрайе бюне“. Поетът си служи с „безримен стил“, като произведенията му са подчинени на „вътрешен ритъм“ – това Холц обосновава в програмното съчинение „Революция на лириката“ (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка „Фантазус“ (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка „Песни за една стара лютня“, изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост – по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието „Дафнис. Лирически портрет от XVII век“ (1904).

Признание

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университет. Три години по-късно поетът публикува „Дванадесет любовни стихотворения“ (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.

Дълбока майска нощ

Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.

Не се ... целувахме.

Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.

1898 ^[2]

Библиография

Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892

Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
- Socialaristokraten, 1896
- Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
- Ignorabimus, 1913
Phantasus, 1898/99
Revolution der Lyrik, 1899
Richard M. Meyer, 1900
Die Blechschmiede, 1902
Johannes Schlaf, 1902
Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
Lieder auf einer alten Laute, 1903
Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909

Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
Flördeliese, 1919
Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
Trio Seraphicon, 1923
Kindheitsparadies, 1924
Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
Zwölf Liebesgedichte, 1926
Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926

Бележки

↑ Стихотворението „Ни щастие, ни звезда!“ в превод на Венцеслав Константинов
↑ „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Арно Холц Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Projekt Gutenberg-DE

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Арно Холц.

((de)) Werke bei Zeno.org
((de)) zgedichte.de^{[неработеща препратка]}
((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller Архив на оригинала от 2006-09-01 в Wayback Machine.
((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
((de)) Die LYRIKwelt
((en)) Филми по произведения на Арно Холц

[1] Стихотворението „Ни щастие, ни звезда!“ в превод на Венцеслав Константинов

[2] „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов

[1]

[2]