Арно Бабаджанян

Арно Бабаджанян Առնո Բաբաջանյան
арменски музикант и композитор
Роден	22 януари 1921 г. Ереван, Арменска ССР
Починал	11 ноември 1983 г. Ереван, Арменска ССР
Погребан	Ереван, Армения
Етнос	арменци
Националност	СССР
Учил в	Руска академия за музика „Гнесини“ Московска консерватория
Партия	КПСС (1956 г.)
Награди	Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР) народен артист на СССР
Музикална кариера
Стил	Художествена музика, естрадна музика
Инструменти	пиано
Активност	от 1952 г.
Лейбъл	„Мелодия“
Участник в	„Съюз на композиторите на СССР“
Уебсайт	babajanyan.ru Страница в IMDb
Арно Бабаджанян в Общомедия

Арно Бабаджанян (на арменски: Առնո Բաբաջանյան) е арменски пианист, музикант и композитор от съветската ера.

Биография

Бабаджанян е роден в Ереван, Арменска ССР. На 5 години с изявения си музикален талант композиторът Арам Хачатурян предлага момчето да бъде сериозно музикално образовано. Две години по-късно, през 1928 година, 7-годишният Бабаджанян влиза в Консерваторията в Ереван, а през 1938 година заминава да учи в Московската консерватория с Висарион Шебалин.

По-късно се завръща в Ереван и в периода 1950 – 1956 г. преподава в Консерваторията. През този период и композира активно. Създава Трио за пиано в f# минор, с което получава широка популярност и което се счита за едно от най-силните му произведения. През 1971 г. получава званието Народен артист на Съветския съюз.

Като композитор Бабаджанян твори в различни стилове, пише много поп песни с поета Евгени Евтушенко и Роберт Рождественски. Голяма част от музиката му е свързана с арменски фолклорни мотиви и различни стилове – от Сергей Рахманинов до Арам Хачатурян. По-късните му творби са силно повлияни от Сергей Прокофиев и Белла Барток. Признат е от Дмитрий Шостакович за „брилянтен учител по пиано“.

Често на концерти сам изпълнява творбите си на пиано.

Основни творби

Творби за пиано

за пиано соло

• Prelude (1938?)
• Vagharshapat dance (1943)
• Impromptu (1944)
• Polyphonic sonata (1946)
• Capriccio (1951)
• Six pictures (1963 – 64)
• Poem (1965)
• Meditation (1969?)
• Melody and Humoresque (1970)
• Elegy (1978)

за две пиана

(съвместно с Александър Арутюнян)

• Dance (early 1940s)
• Armenian Rhapsody (1950)
• Festive (1960)

Творби за два соло инструмента и пиано

• Violin sonata (1958)
• Air and Dance for Cello (1961)

Други творби

• String quartet № 1 (1938)
• String quartet № 2 (1947?)
• Piano trio (1952)
• String quartet № 3 (1976)

Оркестрални творби

• Poem-rhapsody (1954)
• March of the Soviet Police (1977)

Концерти

• Piano concerto (1944)
• Violin concerto (1948)
• „Heroic ballade“ за пиано и оркестър (1950)
• Cello concerto (1962)

Балетни пиеси

• „Parvana“ (Парвана) (1954 – 56; незавършена, може би изгубена)
• Pas-de-deux (Па-де-де)
• „Stellar symphony“ (Звездная симфония) (early 1960s)
• „Umbrellas“ (Зонтики)
• „Sensation“ (Сенсация)

За сценичен оркестър

• Armenian Lipsi
• Rhythmic dance
• In Karlovy Vary
• Come to Yerevan
• Festive Yerevan
• Nocturne (Концерт за пиано и оркестър) (1980)
• Dreams (Концерт за пиано и оркестър) (1982)

Филмова музика

• Looking for the addressee (1955)
• Path of thunder (Тропою грома) (1956)
• Personally known (Лично известен) (1957)
• Song of the first love (Песня первой любви) (1958)
• Groom from another world (Жених с того света) (1958)
• Bride from the North (Невеста с севера) (1975)
• My heart is in the Highlands (В горах мое сердце) (1975)
• Baghdasar's divorce (Багдасар разводится с женой) (1976)
• Chef contest (Приехали на конкурс повара) (1977)
• The flight starts from the Earth (Полет начинается с земли) (1980)
• The mechanics of happiness (Механика счастья) (1982)

Песни (над 200 общо; селекция)

• Nocturne („Ноктюрн“)
• Give me my music back („Верни мне музыку“)
• Beauty queen („Королева красоты“)
• Wedding („Свадьба“)
• Best city in the world („Лучший город Земли“)

• Grateful to you („Благодарю тебя“)
• The devil's wheel („Чертово колесо“)
• Heart on snow („Сердце на снегу“)
• The blue taiga („Голубая тайга“)
• Dum spiro, spero (Пока я помню, я живу)

Призове и награди

• 1935 – Две награди за две песни, посветени на 15 години от създаването на Съветска Армения
• 1937 – Първо място за най-добро изпълнение на вариации на Александър Глазунов
• 1939 – Първо място за най-добро изпълнение на творби от съветски композитори
• 1945 – Медал
• 1945 – Медал
• 1947 – Второ място за три пиеси за пиано на Първия студентски фестивал в Прага
• 1951 – Трето място в Наградата на Сталин за героична балада за пиано и оркестър
• 1953 – Второ място за песен в Будапеща
• 1956 – Орден Червен флаг
• 1956 – Бележит артист на Арменска ССР
• 1962 – Народен Артист на Арменска ССР
• 1967 – Награда за „6 картини“ за соло пиано
• 1971 – Народен Артист на СССР
• 1973 – Най-добър композитор – 2 място, Музикален фестивал Токио
• 1973 – Почетен гражданин на Тексас
• 1981 – Медал Ленин
• 1983 (посмъртно) – Държавна награда за музиката от филма „Механика на щастието“

Малката планета 9017 Бабаджанян е наречена на негово име.

Източници

• bnr.bg
• gantegh.agbubulgaria.org Архив на оригинала от 2018-06-29 в Wayback Machine.
• www.kultura.bg

Външни препратки

• Arno Babajanian Piano Trio in f# minor sound-bites and short bio
• Арно Бабаджанян в Internet Movie Database