Арнегунда
| Арнегунда Arégonde | |
| кралица на франките | |
 | |
| Родена |
515 г.
|
|---|---|
| Починала | 570 г.
|
| Погребана | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Семейство | |
| Род | Меровинги |
| Баща | Бадерих |
| Братя/сестри | Ингунда |
| Съпруг | Хлотар I |
| Деца | Хилперих I |
| Арнегунда в Общомедия | |
Арнегунда (на френски: Arnegonde de Worms, Arégonde или Aregunda; Arnegunde, Aregunde; * 515/520; † 565/570) е втората съпруга на краля на франките Хлотар I и майка на Хилперих I (* 535; † 584), крал на Неустрия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на Хлодомер II, крал на Вормс, и Арнегунда Саксонска. Сестра е на Ингунда, първата жена на Хлотар I.
Арнегунда се омъжва за Хлотар I около 533/534 г. Тогава Ингунда е още жива.
Григорий Турски в „История на франките“ разказва, че веднъж Ингунда се обърнала към съпруга си с молба да намери за сестра ѝ уважаван и състоятелен мъж. Хлотар не намерил никой по-достоен от себе си и се оженил за Арнегунда сам. От този брак се родил син Хилперих I, бъдещ крал на Нейстрия.
Гробницата на Арнегунда[редактиране | редактиране на кода]
Арнегунда умира между 570 и 573 г. (някои историци датират смъртта ѝ в периода 580 – 590) и е погребана в базиликата Сен-Дени. Погребението на Арнегунда е открито през 1959 г. от френския археолог Мишелем Флери. В гробницата намират останки от жена в богати дрехи, а сред множеството скъпоценности е открит пръстен с гравиран надпис Arnegundis Regina, което позволява да се идентифицира гробницата.
-
Златен пръстен на кралица Арнегунда с надпис на нейното име „ARNEGUNDIS REGINE“ -
Саркофагът на кралица Арнегунда в базиликата Сен-Дени
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Georges Tessier, Le baptême de Clovis, éditions Gallimard, 1964, p. 320
- Paule Lejeune, Les reines de France, Vernal et P. Lebaud, Paris, 1989, ISBN 2-86594-042-X, p. 29 – 30.
- Patrick Périn, Pour une révision de la datation de la tombe d'Arégonde, épouse de Clotaire Ier, découverte en 1959 dans la Basilique de Saint-Denis, Archéologie médiévale, tome XXI, (p. 22 – 50) CNRS, Paris, 1991, ISBN 2-222-04562-2.