Ари Калъчев
Ари Калъчев | |
български живописец | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 октомври 1958 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национална художествена академия |
Аргир (Ари) Николов Калъчев е български художник-живописец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Горно Броди, Сярско. През 1921 г. завършва Художественото индустриално училище, специалност живопис в класа на професор Иван Мърквичка. През 1927 г. специализира в Академията при професор Стефан Иванов, а после и в Италия. До 1945 г. работи като учител по рисуване и художник на Етнографския музей.
По-известни са циклите му с акварелни пейзажи от Ботевград и Врачеш, както и портретите, които прави на възрожденци и свои съвременници — Константин Фотинов, Ст. Л. Костов, Христо Ясенов, акад. Стоян Романски. Излага произведенията си от 1929 до 1947 г., като последната му изложба „Изгледи от Ботевград“ се състои в София.
Платна на Калъчев са притежание на Националната художествена галерия и галерии в страната.
Умира в София.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Картини на Ари Калъчев: „Овчар“[неработеща препратка], „Каменар“[неработеща препратка], „Портрет на жена“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.