Арам Пачян

Арам Пачян
	Арам Пачян
Псевдоним	Арам Пачян
Роден	Севак Акоби Тамамян; 19 март 1983 г. (41 г.) Ванадзор, Армения
Професия	писател, журналист
Националност	Армения
Активен период	2007 -
Жанр	драма
Направление	постмодернизъм
Известни творби	„Довиждане, Птицо”
Награди	награда за литература на ЕС
	Повлиян от Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор, Натали Сарот;

Арам Пачян (на арменски: Արամ Պաչյան) е арменски журналист и писател.

Биография и творчество

Арам Пачян, с рожд. име Севак Акоби Тамамян, е роден на 19 март 1983 г. във Ванадзор, Армения, в семейството на медицински работници.

В периода 1999 – 2004 г. следва в Юридическия факултет на университета в Ереван. През 2002 г. е удостоен с акредитацията на Британския източно-западен център и Центъра за сравнителна юриспруденция за активното му участие в семинарите, озаглавени „Съдебна практика – Европейска конвенция за защита на правата на човека“, организирани от Британския център „Изток-Запад“. През 2003 г. участва в Международния конкурс на Филип Джесъп на тема „Защита на правата на жените и децата по време на Гражданската война“, организиран от Американската адвокатска асоциация и е признат за най-добрия лектор.

В периода 2004 – 2006 г. служи във въоръжените сили на Армения. След това работи като журналист, колумнист и радиоводещ.

Започва да публикува разказите си през 2007 г. в различни арменски вестници и литературни списания („Литературен вестник“, „Гретерт“, „Нека бъде светлина“, списание за литература „Нарцис“, литературно списание „Инкнагир“). През 2008 г. е удостоен с наградата „Гретерт“ за разказа си „Прозрачни бутилки“. През 2009 г. отново спечели годишната награда „Гретерт“ за разказа „Робинзон“. През 2009 г. творбите му са включени в колекцията за съвременна арменска проза „Антология 18 – 33“. През 2009 г. е отличен с наградата на литературно-артистичното културно списание „Нарцис“ за разказите си „Работа, работа“ и „Шахматен роман“. През 2010 г. е удостоен с годишната награда „Гретерт“ за есето му „Actus Tragicus“. През 2010 г. получава Младежката награда на президента на Армения за поредицата от негови разкази, публикувани в пресата.

Първата му книга, сборникът с разкази „Ռոբինզոն և 13 պատմվածք“ (Робинзон и 13 истории), е издадена през 2010 г.

Първият му роман „Довиждане, Птицо“ е издаден през 2012 г. и се превръща в бестселър в Армения. Главният герой е 28-годишен бивш военен, за когото завръщането към цивилния живот се явява все така непреодолимо препятствие. Той си спомня за бившата си приятелка, другарите от детството и армията, но тях отдавна ги няма, а опитите му за ресоциализация се сблъскват с новата реалност. По романа е направена театралния спектакъл „Аз съм вегетарианец“ през 2017 г.

Сборникът му „Օվկիանոս“ (Океан) от 2014 г. съдържа разкази и есета, включително за произведения изкуството, музиката, паметта и опита на автора при четене. През 2015 г. получава наградата на литературното списание „Андин“.

През есента на 2018 г. участва в Международната писателска програма в Университета на Айова (Де Мойн, САЩ), а през 2019 г. е писател в резиденция във Вила Валдберта (Мюнхен, Германия).

През 2020 г. е издаден романа му „P/F“. Книгата представлява търсене на нов фантастичен език и изразни средства, нов стил на фрагментарно разказване на истории, с модулации, характерни за дзен будистките коани. Всички на книгата са свързани помежду си, но могат да бъдат прочетени в произволен ред, а главният герой наречен P/F се появява в тях в различни ситуации, и завършва книгата със спомени с монолог, посветен на река Гетар, символ на живота. През 2015 г., по все още непубликувания роман, е направена музикалната пиеса „Пахиански фрагменти“, написана от швейцарския композитор Арам Ованесян. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2021 г.

Произведения

Самостоятелни романи

Ցտեսություն, Ծիտ (2012)
Довиждане, Птицо, изд.: ИК „Парадокс“, София (2019), прев. Антоанета Ангелова
P/F (2020) – награда за литература на Европейския съюз

Сборници

Ռոբինզոն և 13 պատմվածք (2010) – разкази
Ռոբինզոն (2012) – разкази
Օվկիանոս (2014) – разкази

Разкази и есета

Վենետիկ
Տխուր նավակներ
Աղոթք՝ անձրևի համար
Վերջին օրը
Թափանցիկ շշեր – награда „Гретерт“
Ռոբինզոն – награда „Гретерт“
Ո՞ւր ես, Լյո՛վ
Քո երկրի դեսպանը
Պետեր Հանդկե. Հեռացող մենակություն
Անատոլ Ֆրանս. Գիլյոտին Գամլենի համար
Աբովի դանակը՝ ապագայի բկին
Երեք ընթերցում. Փամուկ, Մ. Արմեն, Դը Բովուար
Ներողություն Բրունո
Պաբլո Ներուդա. Վերջին հայ կոնդորը
Հակոբ Հակոբյան. Ես այստեղ եմ ապրում

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Արամ Պաչյան в Уикипедия на арменски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.