Апостол Георгиев
 |
| Иконом Апостол Георгиев | |
 Иконом Апостол Георгиев | |
| Роден |
21 март 1860
|
|---|---|
| Починал | 25 януари 1942, Царство България
|
| Националност | Българин |
| Работил | Свещеноиконом |
| Семейство | |
| Съпруг | Иванка Григорова Данаилова |
| Деца | Георги Апостолов (архитект) |
Апостол Георгиев е български иконом и първият свещеник на църквата „Света София“ в София. Той започва реставрацията на храма, който при Освобождението е в развалини, и работи усърдно за възстановяването му.[1] Създава първото енорийско православно братство.[2][1] Въвежда българския език при богослужението.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Начални години и образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в гр. Свищов на 21 март 1860 г. Завършва четирикласното училище в родния си град през 1874 г.
Постъпва в новооткритата Петропавловска духовна семинария при Лясковския манастир, където учи три години. Освободителната война (1877 – 1878) го заварва в последния курс. Поради войната семинарията се закрива, учениците са набързо изпитани и са им издадени свидетелства за завършен курс с права за учители и свещеници.
Работа в митници
[редактиране | редактиране на кода]На 12 юли 1877 г. става чиновник – писар в Свищовската митница, управител на която е бил бащата на Алеко Константинов, а на 1 август 1880 г. е вече секретар на Варненската първокласна митница (до 1 август 1884).
Свещеник
[редактиране | редактиране на кода]Напуска чиновничеството през 1897 г., заминава за Враца и става свещеник, ръкоположен от тогавашния митрополит Константин. През септември 1899 г. се завръща в София и става военен свещеник на столичния гарнизон и едновременно енорийски свещеник при черквата „Св. Спас“.
Заема се с възстановяването на стария, исторически храм „Св. София“, тогава руина, и работи усърдно за тази цел. Успехът на начинанието се дължи в много голяма степен на него.[1] Южният параклис на „Св. София“ е осветен на 20 декември 1900 г. от софийския митрополит Партений. Започва да служи там.
Въвежда българския език при богослужението[1] - първи в страната чете апостола и евангелието на чист литературен български език, а после постепенно изоставя черковнославянския език и накрая цялата служба и всички треби извършва на хубав, разбран български език.[3]
Поставя началото на енорийските православни братства – прицърковни организации за просвета и добротворство, които съдействат за религиозно-църковното просвещение. В София през 1902 г. той основава към енорийския си храм „Св. София“ малък кръжец, който през 1904 г. се превръща в братството „Св. Преоражение Господне“. Помагат му свещениците Костантин Грозданов и д-р Стефан Цанков. Братството изнася беседи, издава брошури, а от 1907 г. и сп. „Духовна зора“.[2]
През Балканската война (1912 – 1913) отец Апостол е назначен от Светия Синод за главен военен свещеник при Главната квартира.[4][5]
Умира на 16 януари 1942 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов с. 146. София, Труд, 2001. с. 146.
- ↑ а б Паралингов, Емил. Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г. // synpress-classic.dveri.bg. Посетен на 15 юни 2024.
- ↑ Тренев, Павел. Кратка история на църквата "Св. София" въ гр. София. София, Печатница на Гр. Ив. Гавазовъ, 1927. с. 3.
- ↑ https://www.google.com/books/edition/Военно_исторически_сб/8OEVAQAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&bsq=иконом+Апостол+Георгиев&dq=иконом+Апостол+Георгиев&printsec=frontcover
- ↑ https://www.youtube.com/watch?v=mC8K-g6fnNY