Направо към съдържанието

Апостол Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иконом Апостол Георгиев
Иконом Апостол Георгиев
Иконом Апостол Георгиев

Роден
21 март 1860
Починал

НационалностБългарин
РаботилСвещеноиконом
Семейство
СъпругИванка Григорова Данаилова

Апостол Георгиев е български иконом и първият свещеник на църквата „Света София“ в София. Той започва реставрацията на храма, който при Освобождението е в развалини, и работи усърдно за възстановяването му.[1] Създава първото енорийско православно братство.[2][1] Въвежда българския език при богослужението.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр. Свищов на 21 март 1860 г. Завършва четирикласното училище в родния си град през 1874 г.

Постъпва в новооткритата Петропавловска духовна семинария при Лясковския манастир, където учи три години. Освободителната война (1877 – 1878) го заварва в последния курс. Поради войната семинарията се закрива, учениците са набързо изпитани и са им издадени свидетелства за завършен курс с права за учители и свещеници.

Работа в митници[редактиране | редактиране на кода]

На 12 юли 1877 г. става чиновник – писар в Свищовската митница, управител на която е бил бащата на Алеко Константинов, а на 1 август 1880 г. е вече секретар на Варненската първокласна митница (до 1 август 1884). През 1884 г. той напуска доброволно длъжността и става класен учител в Свищовското 4-класно училище. Преподава география и френски език. Свищовци настояват да го запопят, но тогавашният министър на финансиите Петко Каравелов го повиква и назначава за управител на Варненската митница. Там служи от 1 юли 1885 до 1888 г., когато е прехвърлен за управител на Русенската митница. Същата година е изтеглен в София за докладчик в Сметната палата. После отново става управител, но този път на Бургаската митница, до 1892 г. Подир това е назначен като експерт-оценител в Министерството на финансите – отделение за митници, а по-късно е назначен за началник на отделението за косвените данъци.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Автор на първите наши закони за косвените данъци[редактиране | редактиране на кода]

Той е автор на първите наши закони за косвените данъци, по-специално - за митниците. Работил е така също и първата наша митническа тарифа. На няколко пъти е изпращан във Виена, Петроград и другаде, за сключване на митнически и търговски договори с чуждите държави. А в София е водил търговски преговори и сключвал договори с търговски представители на Англия, Франция, Белгия, Сърбия и др. Награден е с няколко наши и чужди ордени.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Свещеник[редактиране | редактиране на кода]

Напуска чиновничеството през 1897 г., заминава за Враца и става свещеник, ръкоположен от тогавашния митрополит Константин. През септември 1899 г. се завръща в София и става военен свещеник на столичния гарнизон и едновременно енорийски свещеник при черквата „Св. Спас“.

Заема се с възстановяването на стария, исторически храм „Св. София“, тогава руина, и работи усърдно за тази цел. Успехът на начинанието се дължи в много голяма степен на него.[1] Южният параклис на „Св. София“ е осветен на 20 декември 1900 г. от софийския митрополит Партений. Започва да служи там.

Въвежда българския език при богослужението[1] - първи в страната чете апостола и евангелието на чист литературен български език, а после постепенно изоставя черковнославянския език и накрая цялата служба и всички треби извършва на хубав, разбран български език.[3]

Поставя началото на енорийските православни братства – прицърковни организации за просвета и добротворство, които съдействат за религиозно-църковното просвещение. В София през 1902 г. той основава към енорийския си храм „Св. София“ малък кръжец, който през 1904 г. се превръща в братството „Св. Преоражение Господне“. Помагат му свещениците Костантин Грозданов и д-р Стефан Цанков. Братството изнася беседи, издава брошури, а от 1907 г. и сп. „Духовна зора“.[2]

През Балканската война (1912 – 1913) отец Апостол е назначен от Светия Синод за главен военен свещеник при Главната квартира.[4][5]

Награден е с орден за военна заслуга.[6][източник? (Поискан преди 6 дни)]

От 1913 г. продължава да служи в „Св. София“ до 1928 г., когато е пенсиониран по пределна възраст. На 1 август 1924 год. Светия Синод го назначава за духовен наставник и ръководител на сестрите от Женското монашеско братство „Бял кръст“, какъвто е до края на живота си[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Умира на 16 януари 1942 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов с. 146. София, Труд, 2001. с. 146.
  2. а б Паралингов, Емил. Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г. // synpress-classic.dveri.bg. Посетен на 15 юни 2024.
  3. Тренев, Павел. Кратка история на църквата "Св. София" въ гр. София. София, Печатница на Гр. Ив. Гавазовъ, 1927. с. 3.
  4. https://www.google.com/books/edition/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B1/8OEVAQAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&bsq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&printsec=frontcover
  5. https://www.youtube.com/watch?v=mC8K-g6fnNY
  6. https://www.google.com/books/edition/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/wC0qAQAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&bsq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&printsec=frontcover

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]