Апокуро
Апокуро[1][2][3][4][5][6] е исторически[7] планински район в днешна Етолоакарнания, Гърция. Намира се заключен между североизточната страна на езерото Трихонида, река Евинос и източните склонове на Панетолико до границите с Евритания. Най-общо историческия Апокуро съвпада териториално с Дем Термо.[8]
Апокуро се споменава за първи път като име през 1520 г. (в „Житието на Светия мъченик Яков Младши“) и като кааза на Навпакт през 1569 г. Изследователите обаче са на мнение, че този район е завладян от османците преди оформянето на Карли-или и първоначално по аналогия със съседна Кравара е принадлежал административно към санджак Трикала, понеже е стоял административно самостойно.[9][10] Франсоа Пуквил изброява селищата на Апокуро, които са 23 на брой със 2700 жители, като кааза на Карпениси.[11]
Османските архиви от 1569/70 г. до средата на XVII век свидетелстват, че тогава Апокуро е бил една от независимите каази на Инебахти. Не е известно точно кога и за какъв период от време Апокуро престава да бъде самостоятелна кааза и се „прикрепва“ като „гвоздей“ към каазата Карпениси.[12][13]
Апокуро е типичен "овчарски/каракачански район" към 1829 г. или по време на създаването на Кралство Гърция, което ще рече принадлежността му към историческа Мала Влахия.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ απόκουρο
- ↑ Заб. Отбелязан и с името „Абукор“ за кааза в превода на Йозеф фон Хамер на „Румели и Босна“ от Хаджи Калфа.
- ↑ Apokuro в „Пътувания в Северна Гърция“ от Уилям Мартин Лийк.
- ↑ Apokuro в „De Aetoliae finibus ac regionibus dissertatio“ от Вилхелм Адолф Бекер.
- ↑ Apokuro в „Das griechische Volk in öffentlicher, kirchlicher und privatrechtlicher Beziehung: vor und nach dem Freiheitskampfe bis zum 31. Juli 1834“ от Георг Лудвиг фон Маурер.
- ↑ „Lake Apokuro“, т.е. „Езорото Апокуро“ е наречено и езерото Трихонида в „Handbook for Travellers in Greece: Describing the Ionian Islands, the Kingdom of Greece, the Islands of the Aegean Sea, with Albania, Thessaly, and Macedonia“, изд. „Джон Мъри“.
- ↑ Заб. И османски административен оформен в кааза.
- ↑ Το Aπόκουρο
- ↑ Κατά τον Ιωάννη Γιαννόπουλο , το Απόκουρο υπήρξε «προσωρινώς», (για κάποιο διάστημα περί τα τέλη τής Τουρκοκρατίας), «ναχιγιές» , του καζά τού Καρπενησίου, ο οποίος (καζάς), από το 1499 και μετά, υπαγόταν στο (νεοϊδρυθέν το έτος εκείνο) σαντζάκι τής Ναυπάκτου. Ως τότε, ως το 1499 δηλαδή, ο καζάς αυτός (ο του Καρπενησίου) υπαγόταν στο σαντζάκι τών Τρικάλων.
- ↑ Заб. Доказателство за това е най-старият надпис на Горичкия манастир датиран съвсем точно от 1491 г., който заедно със селата му обаче се числял не към Карли-или, а към Инебахти.
- ↑ Данните на Пуквил са неточни, т.к. през 1828 г. местните заявяват, че „преди революцията в Апокуро са били хиляда и триста семейства“, т.е. приблизително 6500 жители.
- ↑ Οθωμανικά ‘κατάστιχα’ του 1569/70 και των μέσων τού 17ου αιώνα, μαρτυρούν ότι το Απόκουρο ήταν τότε ένας από τους αυτοτελείς καζάδες τού σαντζακιού τής Ναυπάκτου . Πότε ακριβώς και για ποιο χρονικό διάστημα έπαψε το Απόκουρο να είναι αυτοτελής καζάς, και ‘προσκολλήθηκε’ ως «ναχιγιές» στον καζά τού Καρπενησίου, δεν είναι γνωστό.
- ↑ Заб. Преди създаването на независима Гърция това селище е отбелязвано на авторитетните карти за времето си като Кърпеница – Сравнителна карта на Гърция от Сравнителен атлас по древна и съвременна география, издаден през 1828 г. в Лондон от Aaron Arrowsmith; селището е отбелязано като Carpenitza
- ↑ Σημειώνω εδώ παρεκβατικά ότι, σύμφωνα με τα καταγραφέντα στο πλαίσιο της Δ’ Εθνοσυνέλευσης (Άργος 1829) πολύτιμα ιστορικά στοιχεία για την κατάσταση που επικρατούσε στην υπόδουλη Ελλάδα κατά τα τελευταία χρόνια τής Τουρκοκρατίας , η αναλογία ιδιοκτησίας γης στο Απόκουρο μεταξύ Ελλήνων και Τούρκων, ήταν 26 προς 1 υπέρ τού ελληνικού στοιχείου! Αυτό, λογικά, φαίνεται να σημαίνει ότι οι κατά κανόνα (σύμφωνα με τα παραπάνω ιστορικά στοιχεία) «ποιμένες» Αποκουρίτες, αποτραβηγμένοι αν όχι ‘τρυπωμένοι’ σε δυσπρόσιτα ορεινά μέρη, φτωχοί και ταλαίπωροι ως επί το πλείστον, είχαν το κεφάλι τους σχετικά ήσυχο και δεν αισθάνονταν το ποδάρι τού βάρβαρου δυνάστη στον λαιμό τους τόσο βαρύ, όσο άλλοι Έλληνες αλλού.