Ан Олдфийлд
| Ан Олдфийлд | |
| английска театрална актриса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 23 октомври 1730 г.
|
| Погребана | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
| Ан Олдфийлд в Общомедия | |
Ан Олдфийлд (на английски: Anne Oldfield; * 1683 в Лондон, Кралство Англия, † 23 октомври 1730 пак там, Кралство Великобритания) е английска театрална актриса и една от най-добре платените актриси за времето си.[1]
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и откриване
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Лондон през 1683 г. Баща ѝ е войник на име Джеймс Олдфийлд. Майка ѝ е актрисата Ан[2] или Елизабет Бланшард.[3] Дядо ѝ е собственик на таверна и оставя на баща ѝ няколко имота, но той ги ипотекира. Поради това Ан и майка ѝ са във финансови затруднения, когато той умира млад.[2] Изглежда, че Олдфийлд получава известно образование, защото биографите ѝ твърдят, че тя чете нашироко в младостта си. Тя отива да живее с майка си при леля ѝ г-жа Вос в таверната Митър в Сейнт Джеймс.[4] През 1699 г. Ан привлича вниманието на ирландския драматург Джордж Фаркър, когато той я чува да рецитира реплики от пиесата на Франсис Бомон и Джон Флетчър от 1616 г. „Намръщената дама“ (The Scornful Lady) в задната стая на таверната. Скоро след това тя е наета от театралния мениджър Кристофър Рич, за да се присъедини към актьорския състав на Кралския театър Друри Лейн в Лондон.[5]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Година по-късно Олдфийлд е избрана за първата си малка роля като Кандиопа в „Тайна любов или Кралицата девственица“ (Secret Love or The Maiden Queen) на Джон Драйдън (1699). След успеха си във второстепенна роля тя получава водеща роля в „Поклонникът“ (The Pilgrim) на Джон Флетчър (1647).[6] През лятото на 1703 г. замества Сузана Вербруген, когато договорът ѝ е прекратен, преди компанията да пътува до Бат, за да изпълни представление за кралица Анна и нейния двор.[7]
Олдфийлд става една от водещите актриси на Друри Лейн. Мениджърът Коли Сибър признава, че тя също като него е отговорна за успеха на пиесата му „Безгрижният съпруг“ (The Careless Husband) (1704), в който играе ролята на лейди Модиш. Говорейки за нейното представяне в ролята на лейди Таунли в пиесата му „Провокираният съпруг“ (The Provoked Husband) (1728), Сибър казва, че „тук тя надмина обичайното си надминаване“. Олдфийлд също така играе главна роля в Epicoene на Бен Джонсън и Селия в неговата Volpone.
Според тогавашни слухове съществува съперничество между Олдфийлд, Ан Брейсгърдъл, Джейн Роджърс и Сузана Центливър, които се съревновават за най-добрите роли.[8] През 1706 г. Олдфийлд влиза в конфликт с ръководството на Друри Лейн за заплата, за която смята, че ѝ е обещана, но която театърът отказва да ѝ я плати. Тя напуска и се присъединява към конкурентната актьорска компания в Театър „Хеймаркет“, преди да се върне в Друри Лейн малко след това с нов договор и с нова позиция като съсобственичка на театъра.[9] По отделен повод на Олдфийлд е предложено да стане мениджър на театъра, „но полът ѝ се смяташе за възражение срещу тази мярка", след което е помолена да каже условията си, за да остане на старата си позиция, Олдфийлд получава 200 гвинеи заплата, което в крайна сметка е повишено на 500 гвинеи, в резултат на което тя става най-добре платената актриса на своето време.[10]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Около 1700 г. Олдфийлд започва десетилетна връзка с политика на вигите Артър Мейнуоринг. Благодарение на успеха си тя остава финансово независима от него.[11] Той подкрепя кариерата ѝ, като ѝ помага за нови роли и като написва повече от дузина пролози и епилози за нея.[12] Когато забременява със сина им Артър, Олдфийлд продължава да играе, докато не е в състояние да го прави физически, което е необичайно за времето. Тя се връща на работа само три месеца след раждането.[13] Актрисата урежда приятелката си за цял живот Маргарет Сондърс да се присъедини към актьорската професия.
Когато Мейнуоринг умира през 1712 г., плъзват слухове, че той е починал от венерическа болест, предадена му от Олдфийлд. За да изчисти имената им, тя разпорежда да бъде извършена официална аутопсия на тялото му, която разкрива, че той е починал от туберкулоза.[14] По онова време Олдфийлд е бременна в третия месец, но не се смята, че детето е оцеляло след раждането.[12]
Няколко години след смъртта на Мейуоринг Олдфийлд започва връзка с британския генерал-лейтенант Чарлз Чърчил. Двамата живеят заедно много години и имат син Чарлз – бъдещ депутат. По време на тази бременност обаче тя не успява да продължи да играе поради здравето си и е принудена да напусне театъра за няколко месеца. Олдфийлд така и не се възстановява напълно.[15]
През целия си последен театрален сезон актрисата страда от хронични коремни болки. Оттегля се от сцената през април 1730 г. и няколко месеца по-късно умира от рак на матката. (23 октомври 1730 г.)[16] на 47-годишна възраст в Лондон.[17] Тя разделя имуществото си между двамата си сина. Погребана е в Уестминстърското абатство под паметника на драматурга Уилям Конгрийв. Нейният партньор Чърчил кандидатства за разрешение да издигне паметник там в нейна чест, но деканът на Уестминстър му отказва.[18]
Според театралните критици от 18. и 19. век тя е „театралният идол“ на своето време. Нейният грациозен маниер на игра и образ на добре възпитана дама са обект на възхищение от страна на нейните съвременници, а нейната красота и щедрост стават обект на внимание на безброй писатели на оди, както и на подигравки от недоброжелатели. Поетът Александър Поуп пише за нея и нейните нрави и навици с ирония – напр. че уж не е мислила да бъде погребана във вълнена рокля. Твърди се, че след смъртта ѝ целият двор и половината жители на Лондон са в сълзи.
Важни роли
[редактиране | редактиране на кода]- 1699, Candiope – The Maiden Queen от Джон Драйдън.
- 1700, Alinda – The Pilgrim от Джон Флетчър
- 1701, Anne – The Unhappy Penitent от Катрин Тротър Кокбърн
- 1701, Cimene – The Generous Conqueror от Бевил Хигонс
- 1701, Helen – The Virgin Prophetess от Елкана Сетъл
- 1702, Camilla – The Modish Husband от Уилям Бърнаби
- 1702, Jacinta – The False Friend от Джон Венбръ
- 1703, Lucia – The Fair Example от Ричард Екур
- 1703, Belliza – Love's Contrivance от Сузана Центливър
- 1703, Lucia – The Old Mode and the New от Томас Дюрфей
- 1704, Lady Modish – The Careless Husband от Коли Сибър
- 1705, Arabella – Hampstead Heath от Томас Бейкър
- 1706, Silvia – The Recruiting Officer от Джордж Фаркър
- 1706, Celia – Volpone от Бен Джонсън
- 1706, Isabella – The Platonick Lady от Сюзана Центливър
- 1707, Lady Dainty – The Double Gallant от Коли Сибър
- 1707, Ethelinda – The Royal Convert от Никълъс Роу
- 1707, A Silent Woman – Epiocene от Бен Джонсън
- 1707, Florimel - Marriage A La Mode на Джон Драйдън
- 1708, Lady Rodomont – The Fine Lady's Airs на Томас Бейкър
- 1709, Rutland – The Unhappy Favourite, or The Earl of Essex на Джон Банкс
- 1709, Leonara – Sir Courtly Nice от Джон Краун
- 1709, Carolina -Epsom Wells на Томас Шадуел
- 1709, Elvira – The Spanish Fryer, or The Double Discovery на неизв.
- 1709, Narcissa – Love's Last Shift от Коли Сибър
- 1709, Luncinda – The Rival Fools от Коли Сибър
- 1709, Maria – The Fortune Hunters, or Two Fools Well Met от Джеймс Карлайл
- 1709, Lady Lurewell – The Constant Couple, or A Trip to the Jubilee от Джордж Фаркър
- 1709, Hellena – The Rover, or The Banish'd Cavilier на Афра Бен
- 1709, Estifania – Rule A Wife and Have A Wife на Джон Флетчър
- 1709, Mrs Sullen -The Stratagem на Алистър Краули
- 1709, Widow- Wit Without Money на Джон Флетчър
- 1709, Wanton Wife – The Wanton Wife на Томас Бетъртън
- 1709, Constantina- The Chances на Джон Флетчър
- 1709, Belinda – The Man's Bewitched от Сузана Центливър
- 1711, Arabella – The Wife's Relief на Чарлз Джонсън
- 1712, Andromache – Distrest Mother от Амброуз Филипс
- 1713, Marcia - Cato на Джоузеф Адисън
- 1713, Jane Shore – The Tragedy of Jane Shore на Никълъс Роу
- 1714, Eriphile – The Victim на Чарлз Джонсън
- 1715, Lady Jane Grey – Lady Jane Grey от Никълъс Роу
- 1716, Lady Trueman – The Drummer на Джоузъф Адисън
- 1716, Leonora – The Cruel Gift от Сузана Центливър
- 1717, Atalida – The Sultaness от Чарлз Джонсън
- 1717, Maria – The Non-Juror на Коли Сибър
- 1717, Rosalinda – Lucius от Даларвиер Манли
- 1717, Mrs Townley – Three Hours After Marriage от Джон Гей
- 1719, Celona – The Spartan Dame от Томас Саудърн
- 1719, Sophronia – The Masquerade от Чарлз Джонсън
- 1719, Mandane – Busiris, King of Egypt от Едуард Янг
- 1721, Sophronia – The Refusal от Коли Сибър
- 1722, Mrs Watchit – The Artifice от Сузана Центливър
- 1722, Indiana – The Conscious Lovers от Ричард Стийл
- 1723, Margaret – Humphrey, Duke of Gloucester от Амброуз Филипс
- 1724, Cylene – The Captives от Джон Гей
- 1724, Cleopatra – Caesar in Egypt от Коли Сибър
- 1727, Amoret – The Rival Modes от Джеймс Мур Смайт
- 1728, Lady Townly – The Provoked Husband от Коли Сибър
- 1728, Lady Matchless – Love in Several Masques от Хенри Филдинг
- 1730, Clarinda – The Humours of Oxford от Джеймс Милър
- 1730, Sophonisba in Sophonisba от Джеймс Томпсън
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Thespian dictionary; or, Dramatic biography of the eighteenth century; containing sketches of the lives, productions, &c., of all the principal managers, ... // HathiTrust. Посетен на 2018-10-19.
- ↑ а б "Oldfield, Anne (1683–1730), actress". Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press. 2004
- ↑ "Oldfield, Anne" . Dictionary of National Biography. London: Smith, Elder & Co. 1885–1900.
- ↑ Robert Gore-Browne, Gay was the Pit: the Life and Times of Anne Oldfield, Actress (1683–1730) (London: Max Reinhardt, 1957), p.16.
- ↑ Robert Gore-Browne, Gay was the Pit: the Life and Times of Anne Oldfield, Actress (1683–1730) (London: Max Reinhardt, 1957), 18–9.
- ↑ Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 16–7.
- ↑ Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 25.
- ↑ Lewis Melville, Stage Favourites of the Eighteenth Century (Garden City, N.Y.: Doubleday Doran & Company, Inc., 1929), 19–21
- ↑ Felicity Nussbaum, Rival Queens: Actresses, Performance, and the Eighteenth-Century British Theater (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 2010), 51.
- ↑ "The Thespian dictionary; or, Dramatic biography of the eighteenth century; containing sketches of the lives, productions, &c., of all the principal managers, ..." HathiTrust. hdl:2027/hvd.hxjncz. Посетено на 20 юли 2021
- ↑ Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 27–31.
- ↑ а б Nicola Parsons, "Mrs. Oldfield", Mary Hays, Female Biography; or, Memoirs of Illustrious and Celebrated Women, of All Ages and Countries (1803). Chawton House Library Series: Women’s Memoirs, ed. Gina Luria Walker, Memoirs of Women Writers Part III. Pickering & Chatto: London, 2013, vol. 10, vol. 10, 30–3, editorial notes, 548-51, on 550.
- ↑ Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 45-6.
- ↑ Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 48.
- ↑ Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 53-4.
- ↑ Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), p. 162.
- ↑ English Heritage plaque for Oldfield at plaquesoflondon.co.uk // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2021-07-19.
- ↑ Nicola Parsons, "Mrs. Oldfield", Mary Hays, Female Biography; or, Memoirs of Illustrious and Celebrated Women, of All Ages and Countries (1803). Chawton House Library Series: Women’s Memoirs, ed. Gina Luria Walker, Memoirs of Women Writers Part III. Pickering & Chatto: London, 2013, vol. 10, vol. 10, 30–3, editorial notes, 548-51, on 551.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anne Oldfield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
