Ан Конуей
| Ан Конуей Anne Conway | |
| британска философка | |
 | |
| Родена | Ан Финч
14 декември 1631 г.
|
|---|---|
| Починала | 18 февруари 1679 г.
|
| Погребана | Великобритания |
| Религия | англиканство[1] Квакери[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Идеи | Монизъм |
| Текстове | „Принципи на най-древната и модерната философия“ (1690) |
| Повлияна | Рене Декарт |
| Повлияла | Готфрид Лайбниц |
| Семейство | |
| Съпруг | Едуард Конуей |
| Ан Конуей в Общомедия | |
Лейди Ан Конуей (на английски: Ann Conway) (14 декември 1631 – 18 февруари 1679) е английска жена-философ, виконтеса.
Тя е сред водещите фигури в школата на Кеймбриджките платоници, вдъхновява философията на Готфрид Лайбниц. Ученичка е и близка приятелка на Хенри Мор, с когото имат дълга кореспонденция върху Декартовата философия. През 1652 г. Мор ѝ посвещава книгата си Antidote against Atheism.
Проявява силен интерес към Кабала и квакерството след запознанството си с алхимика Франсис Меркурий ван Хелмонт, с когото имат и общо творчество.
Философският ѝ труд има още един важен източник – собственото физическо страдание. От ранна възраст тя страда от толкова тежки главоболия, че е готова да се подложи на крайни мерки,[2] включително трепанация.
Ан Конуей умира през 1679 г. на 47-годишна възраст.
Най-известното ѝ съчинение, издадено посмъртно, е „Принципи на най-древната и модерната философия“ (Principia philosophiae antiquissimae et recentissimae).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- The principles of the most ancient and modern philosophy (London: n. publ., 1692) 168 pp. in 12°. – първа публикация на латински език: Principia philosophiae antiquissimae et recentissimae de Deo, Christo & Creatura, Amsterdam: M. Brown 1690.
- Letters. The Correspondence of Anne, Viscountess Conway, Henry More and their friends, 1642 – 1684, ed. M. H. Nicolson (London 1930) 517 pp.
- Collaborations with Franciscus Mercurius van Helmont (1614 – 1698)
- A Cabbalistical Dialogue (1682) (в: Christian Knorr von Rosenroth, Kabbala denudata, 1677 – 1684)
- Two Hundred Quiries moderately propounded concerning the Doctrine of the Revolution of Humane Souls (1684).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б projectvox.org
- ↑ Кинг, Питър Дж. , „Сто философи“, изд. „Кибеа“, 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Lady Anne Conway, The principles of the most ancient and modern philosophy, Early Modern Texts
- ((en)) Sarah Hutton, Lady Anne Conway, Stanford Encyclopedia of Philosophy
- ((en)) Andrea Christofidou, Lady Anne Finch Conway, Worcester College, Oxford
- ((en)) William Uzgalis, Anne Finche, Viscountess Conway (1631-1678 or 79), Oregon State University
|
