Анхелес Мастрета
| Анхелес Мастрета Ángeles Mastretta | |
| Родена | Мария де лос Анхелес Мастрета де Агилар 9 октомври 1949 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет, журналист |
| Националност |  Мексико |
| Активен период | 1978 - |
| Жанр | драма, лирика, мемоари, любовен роман, исторически роман |
| Тема | феминизъм, мексиканска революция |
| Известни творби | „Изтръгни живота ми” |
| Съпруг | Ектор Агилар Камин |
| Деца | Каталина, Матео |
Анхелес Мастрета (на испански: Ángeles Mastretta) е мексиканска журналистка, филмов продуцент, поетеса и писателка на произведения в жанровете социална драма, лирика, любовен роман, исторически роман и мемоари.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Анхелес Мастрета е роден на 9 октомври 1949 г. в Пуебла, Мексико. Баща ѝ е бивш журналист, който умира когато тя е двадесетгодишна, което я вдъхновява да продължи професията му. Следва журналистика във Факултета по политически и социални науки на Националния автономен университет на Мексико в Мексико Сити и получава бакалавърска степен по комуникации.[2][3][4][5]
Докато учи и след дипломирането си журналист за мексиканско списание „Siete“ и пише за медии като „Excelsior“, „La Jornada“, „Proceso“ и „Ovaciones“. В следобедния вестник „Ovaciones“ пише като колумнист поредицата „За ежедневния абсурд“, в която коментира различни теми: политика, жени, деца, това, което е видяла, литература, култура, война и други теми. Омъжва се за журналиста и писател Ектор Агилар Камин.[2][4]
През 1974 г. получава стипендия от Центъра на мексиканските писатели и една година посещава курс по творческо писане към него при Хуан Рулфо, Салвадор Елизондо и Франсиско Монтерде.[2]
В периода 1975 – 1977 г. работи като директор на културното разпространение на ENEP-Acatlán, а след това до 1982 г. ръководи „Museo del Chopo“ – музейна експозиция за съвременно изкуство към Националния автономен университет на Мексико. После в периода 1983 – 1985 г. участва в редакционния съвет на феминисткото списание FEM.[2][4]
Първата ѝ книга, стихосбирката „La pájara pinta“ (Шарената птица), е издадена през 1978 г. Желаейки да пише роман получава 6-месечна стипендия за първия си ръкопис.[2]
Първият ѝ роман „Изтръгни живота ми“ е издаден през 1985 г. Той е история за интимната изповед на една жена с разбито сърце, преминала през изпитанията на любовта, майчинството, изневерите и през водовъртежа на голямата политика в Мексико през четиридесетте години на 20 век, опустошеният ѝ живот е доказателство за дълбоките противоречия в обществото, в което най-потърпевша е жената със своята крехкост и ранимост като майка и пазителка на семейните ценности. Романът става бестселър и печели литературната награда „Мазатлан“ през 1986 г. за най-добра книга на годината. През 2008 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Ана Клаудия Таланкон, Даниел Хименес Качо и Жозе Мария де Тавира. Филмът печели наградата „Ариел“ и „Canacine“, и е включен в престижния дълъг списък на наградите „Оскар“ за чуждоезичен филм през 2008 г.[2][3][4][5]
През 1990 г. е издаден и сборника ѝ с разкази „Mujeres de ojos grandes“ (Жени с големи очи), който включва истории за женския бунт, за жени които „сами решават съдбите си“.[2]
Когато най-малката ѝ дъщеря Каталина (която по-късно също става писателка) неочаквано се разболява, Мастрета ѝ разказва в болницата истории за интересни и различни жени в семейството ѝ, които вземат участие в живота ѝ. Историите са публикувани в мемоарните ѝ книги, от които първата „Puerto libre“ (Свободно пристанище) е издадена през 1993 г.[2][4]
През 1996 г. е издаден романа ѝ „Mal de Amores“ (Любовна тъга). Той представя страстната история на Емилия Саури и Даниел Куенка от Пуебла, от тяхното детство до превратностите на Мексиканската революция. Романът печели наградата „Ромуло Галегос“, а тя е първата жена, получила тази награда.[2][4]
В периода 2011 – 2013 г. води блога „Puerto libre“.[4]
Анхелес Мастрета живее със семейството си в Пуебла.[2]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Arráncame la vida (1985) – награда „Мазатлан“[1][2][4][5]
Изтръгни живота ми, изд. „Матком“ (2021), прев. - Mal de Amores (1996) – награда „Ромуло Галегос“[3][5]
- Ninguna eternidad como la mía (1999)
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Сборници
[редактиране | редактиране на кода]Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- мемоари
- Puerto libre (1993)[2][3]
- El mundo iluminado (1998)
- El cielo de los leones (2003)
- La emoción de las cosas (2013)
- El viento de las horas (2015)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2008 Arráncame la vida
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((en)) Библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((es)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ а б в г д е ((es)) Биография в официалния сайт (архив)
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в „Encyclopedia.com“
- ↑ а б в г д е ((es)) Биография и библиография в „Planeta de Libros“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ángeles Mastretta в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
