Антон I фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург
Антон I фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург | |
граф на Изенбург-Бюдинген-Ронебург в Келстербах | |
Граф Антон I фон Изенбург-Бюдинген | |
Управление | 1518 – 1560 |
---|---|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 25 октомври 1560 г.
Бюдинген |
Семейство | |
Баща | Филип фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург |
Майка | Ринек |
Бракове | Елизабет фон Вид Катарина Гумпел |
Потомци | Мария, Вилхелм, Елизабет, Георг, Магарета, Катарина, Волфганг, Валпургис, Бернхард, Анна, Хайнрих, Фридрих, Сибила, Амалия, Катарина, Елизабет, Ханс Ото, Мария |
Герб | |
Антон I фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург в Общомедия |
Антон I фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург-Келстербах (на немски: Anton I von Isenburg-Büdingen-Ronneburg-Kelsterbach) е граф на Изенбург-Бюдинген-Ронебург в Келстербах (1518 – 1560).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 август 1501 година в Бюдинген. Той е син на граф Филип фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург в Келстербах (1467 – 1526) и съпругата му графиня Ринек (1478 – 1543), дъщеря на граф Филип II фон Ринек († 1497) и втората му съпруга Анна фон Вертхайм († 1497).[1] Внук е на граф Лудвиг II фон Изенбург, господар на Бюдинген († 1511), и съпругата му графиня Мария фон Насау-Висбаден-Идщайн (1438 – 1480), дъщеря на граф Йохан II фон Насау-Висбаден-Идщайн и графиня Мария фон Насау-Диленбург. Сестрите му са Анна (* ок. 1500), омъжена за Йохан VII, вилд-и райнграф фон Салм-Кирбург, и Елизабет (1508 – 1572), омъжена 1528 г. за граф Гюнтер XL фон Шварцбург.
Още през 1518 г. Антон участва в управлението с баща си. През Шмалкалденската война (1546 – 1547) той е на страната на император Карл V. По време на Реформацията той секулира манастирите „Зелболд“ и „Меерхолц“.[2]
Умира на 25 октомври 1560 година в Бюдинген на 59-годишна възраст.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: през 1522 г. във Вид за графиня Елизабет фон Вид (* 1508; † 24 юли 1542), дъщеря на граф Йохан III фон Вид (ок. 1485 – 1533) и съпругата му графиня Елизабет фон Насау-Диленбург (1488 – 1559). Елизабет умира няколко дена след последното си раждане. Те имат 16 деца:[3][4][5]
- Мария (1525 – 1558)
- Вилхелм (1527)
- Елизабет (1529)
- Георг (1528 – 1577), граф на Изенбург-Ронебург (1566 – 1577), женен 1552 г. за графиня Барбара фон Вертхайм (1531 – 1600), дъщеря на граф Георг II фон Вертхайм
- Магарета
- Катарина (1532 – 1574), омъжена на 24 април 1562 г. в Бюдинген за Николаус III фон Залм († 1580), син на граф Николаус II фон Салм
- Волфганг (1533 – 1597), граф на Изенбург-Бюдинген-Ронебург в Келстербах, женен I. на 26 октомври 1563 г. (развод 1573) за графиня Йохана (Йоханета) фон Ханау-Лихтенберг (1543 – 1599), II. на 16 декември 1577 г. за графиня Урсула фон Золмс-Браунфелс (1535 – 1585); III. на 19 септември 1585 г. за графиня Урсула фон Глайхен-Рембда († 1625)
- Валпургис (1534)
- Бернхард (1535)
- Анна (1536 – 1565), омъжена 1562 г. за Йохан Андреас фон Волфщайн, фрайхер фон Зулцбюрг (1541 – 1582)
- Хайнрих (1537 – 1601), граф на Изенбург-Ронебург (1566 – 1597) и след това на цялото графство, женен I. 1569 г. за Мария фон Раполщайн (1551 – 1571), II. 1572 г. за Елизабет фон Глайхен-Тона (1554 – 1616), дъщеря на граф Георг фон Глайхен-Тона
- Фридрих (*/† 1538)
- Сибила (1540 – 1608), омъжена 1562 г. за бургграф Зигмунд II фон Кирхберг († 1570)
- Амалия (1541)
- Катарина (1542)
- Елизабет (* 19 юли 1542; † 1551)
Втори брак: на 16 февруари 1554 г. за Катарина Гумпел (* ок. 1530, Гелнхаар; † 18 септември 1559). Те имат децата:
- Ханс Ото († 15 октомври 1635), господар на Изенбург, женен за Маргарета Доротея фон Щорндорф
- Мария († 1635), омъжена за Вилхелм Хюне († пр. 1635)
- две дъщери
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Klaus-Peter Decker: Grafschaft Isenburg-Büdingen. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5 (= Handbuch der hessischen Geschichte 3 = Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen 63), S. 232 – 272.
- Karl Ernst Demandt: Geschichte des Landes Hessen, Bärenreiter-Verlag, Kassel und Basel 1972, ISBN 3-7618-0404-0, S. 500f.
- Hans Philippi: Territorialgeschichte der Grafschaft Büdingen. Elwert, Marburg 1954 (= Schriften des hessischen Amts für geschichtliche Landeskunde 23).
- Karl Laun: Die Wolfenburg. Entstehung und Untergang des Kelsterbacher Schlosses. Geiger-Verlag, Horb am Neckar 1991, ISBN 3-89264-568-X (Heimatkundliche Beiträge zur Geschichte von Kelsterbach 15).
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 61., Vol. XXIX, Tafel 76
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Isenburg 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Klaus-Peter Decker: Grafschaft Isenburg-Büdingen. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, S. 248f.; Hans Philippi: Territorialgeschichte der Grafschaft Büdingen. Elwert, Marburg 1954, S. 174f.
- ↑ Anton I, Graf von Isenburg-Kelsterbach, geneall.net
- ↑ Anton I, Graf von Ysenburg-Kelsterbach, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ :Anton Graf v. Isenburg-Kelsterbach, ww-person.com