Направо към съдържанието

Антон Мумджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Мумджиев
български революционер
Роден
Починал
4 януари 1923 г. (72 г.)
Семейство
Братя/сестриТодор Мумджиев
Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Антон Иванов Мумджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение и Съединението.[1]

Антон Мумджиев е роден около 1851 г. в Татар Пазарджик. Участва в Априлското въстание, след което е преследван от Османските власти и бяга в Цариград, а от там в Руската империя. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) служи във 2-ра дружина на Българското опълчение и взема участие в битката при Стара Загора, Шипка и Шейново.[1]

След Освобождението на България, от 1882 до 1885 г. служи в телеграфо-пощенската станция в родния си град. Взема участие в подготовката на Съединението в Татар Пазарджик, избран е за член на местния комитет, а в родната му къща се провеждат заседания на комитета. След Съединението е полицейски комисар и полицейски пристав в Татар Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Пловдив и др.омитет за Съединение.[1]

Умира в Кавакли на 4 януари 1923 г.[1]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  1. а б в г Съединението 1885, с. 151 – 152