Антон Кузманов
Антон Кузманов | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Доньо | ||||||||
Роден | 28 март 1918 г. | ||||||||
Починал | 2 декември 2005 г. | ||||||||
Пост | защитник | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Антон Кузманов – Доньо е български футболист и треньор.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Играе за тима на Шипка (София), като през 1939 г. печели Царската купа. През ноември 1939 г. преминава в югославския отбор Йединство Белград.[1] През сезон 1940/41 отборът играе в шампионата на Сърбия, като Кузманов вкара един гол.[2] Поради окупирането на Югославия от германската армия обаче емигрира в Словакия, където е играещ треньор на отбора на ВАШ Братислава. По време на престоя си участва в антифашистката съпротива в страната.[3]
През 1944 г. се завръща в България и играе за Чавдар (София). В периода октомври – ноември 1948 г. е нещатен старши треньор на Септември при ЦДВ.[4] Това става по покана на капитана на тима Нако Чакмаков. Кузманов е първият, който води тактико-технически тренировки в армейския клуб. Треньорската професия обаче не блазни бившия футболист и скоро той е заменен на поста от Крум Милев.
След края на кариерата си се връща към основната си професия – инженер-строител. Умира на 2 декември 2005 г.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Единствения си мач за националния отбор записва на 2 октомври 1938 г. при загуба от Германия с 1:3.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sportski vesnik" n242, 22 November 1939, page 1
- ↑ EX YU Fudbal
- ↑ Милчев, Силвестър Футболната романтика на България, част 2, с. 75 – 86
- ↑ Антон Кузманов във fccska.com
- ↑ Профил в bgfootball.info // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2021-10-20.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, с. 121 – 122
- Профил в worldfootball.net