Антон Вълев
Антон Вълев | |
български офицер | |
Роден |
1 февруари 1924 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Антон Петров Вълев е български политически офицер, генерал-лейтенант от Строителни войски.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 февруари 1924 г. в габровското село Малки Вършец. Завършва прогимназия в Севлиево и гимназия в Габрово. Член на РМС от 1940 г. и на БКП от 1946 г. По време на Втората световна война е ятак на партизаните от Габрово-севлиевския партизански отряд. От 1951 до 1952 г. учи в партийна школа при ЦК на БКП. През 1962 г. завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Влиза в Строителни войски. Участва в строителството на такива обекти като Дунав мост при Русе, заводите край Девня, подбалканския тунел „Козница“, Стомана в Перник, Химическия комбинат във Враца, Плама Плевен и други. Бил е командир на 5-а общостроителна дивизия в Плевен[1]. От 1970 г. е заместник-началник на Строителни войски и началник на политическото управление на войските[2]. С указ № 1018 от 13 септември 1969 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Към 1980 г. е пълномощник на ЦК на БКП и Министерския съвет за химическите заводи в Смядово. Излиза в запаса през 1987 г. Награждаван е още с орден „Георги Димитров“, „Червено знаме“, „Орден на труда“ – златен, „Народна република България“ II ст. (1974)[3] и I ст. (1984).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ ПРЕЗ 1920 Г. Е ЧИСТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ, РОДИЛА СЕ В ТРАГИЧНИ ЗА НАРОДА НИ ВРЕМЕНА, в. Земя, 2020 // Архивиран от оригинала на 2021-01-13. Посетен на 2021-01-11.
- ↑ Препис от указ № 240 за назначаване полковник Антон Петров Вълев заместник-началник на строителните войски и началник на политическото управление.
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 135