Направо към съдържанието

Антониу Лобу Антунеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антониу Лобу Антунеш
португалски писател

Роден

Учил вЛисабонски университет
НаградиНаграда „Камоинш“ (2007)[1]
Австрийска държавна награда за европейска литература (2000)[2]

Уебсайт
Антониу Лобу Антунеш в Общомедия

Антониу Лобу Антунеш (на португалски: António Lobo Antunes, правилен правопис Антониу Лобу Антунеш) е португалски писател, романист.

Антунеш е роден на 1 септември 1942 г. в Лисабон. Когато е на 7 години, решава да стане писател, но на 16 баща му го изпраща да учи медицина. Не престава да пише дори и тогава. В края на следването му се налага да постъпи в армията и да вземе участие във войната в Ангола. Там, във военната болница Антунеш проявява интерес към теми като смъртта и войната. Връща се от Африка през 1973 г., но Анголската война за независимост по-късно става тема на много от романите му.

Развежда се през 1976 г. Три години по-късно пише първия си роман „Слонска памет“ („Memória de Elefante“), в който разказва историята на своята раздяла. Романът му има успех и Антунеш решава да се пооткъсне от медицината и да се посвети на писане. Въпреки това, той продължава да практикува професията си на психиатър в амбулаторното звено на болницата Мигел Вомбарда, Лисабон.

Стилът на Антунеш е наситен, повлиян от автори като Уилям Фокнър и Луи-Фердинан Селин. На български е издаден романът му „На края на географията“ („Os Cus de Judas“, 1979).

  1. Prêmio Camões de Literatura // Посетен на 30 октомври 2024 г. (на португалски)
  2. www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)