Антонио Итурбе
| Антонио Итурбе Antonio Iturbe | |
 Антонио Итурбе (2013 г. | |
| Роден | 7 март 1967 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист, преподавател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 2005 - |
| Жанр | приключенски роман, исторически роман, детска литература, хумор |
| Известни творби | „Библиотекарката от Аушвиц” |
| Антонио Итурбе в Общомедия | |
Антонио Итурбе (на испански: Antonio Iturbe) е испански журналист и писател на произведения в жанра исторически роман, хумор и детска литература.[1]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Антонио Гонсалес Итурбе е роден на 7 март 1967 г. в Сарагоса, Испания. Семейството му се мести в Барселона, където израства в пристанищния квартал Барселонета. Завършва през 1991 г. специалност информационни науки в Автономния университет на Барселона. Заедно със следването си работи на различни временни места, включително като журналист в „Televisió de Ciutat Vella“, част от зараждаща се местна телевизионна мрежа на Барселона.[2][3]
След дипломирането си създава безплатното списание „Gratix“ и е негов ръководител. През 1993 г. става координатор на телевизионната добавка на „El Periódico“, после е редактор на филмовото списание „Fantastic Magazine“. През 1996 г. се включва в културното списание „Qué Leer“, където е главен редактор, после заместник-директор и от 2008 г. е негов директор. Сътрудничи и на други медии като „Protagonistas“, „Ona Catalana“, „La Cope“ и др., както и към културните приложения на вестници като „La Vanguardia“ и „Avui“.[2] В разгара на икономическа еуфория той остро критикува превръщането на Барселона в тематичен парк за туризъм.[3]
Първият му роман „Rectos torcidos“ (Криво прав) е издаден през 2005 г. и е хумористичен роман. В него главният герой е жител на Барселонета и създава уникален бизнес: превръща универсални литературни класики в ролки тоалетна хартия за четене. Автор е на детската криминална поредица „Случаите на инспектор Сито и Чин Ми Едо“, като първата книга от нея, „Un ayudante de mucha ayuda“ (Много полезен помощник), е публикувана през 2008 г.[2][3]
През 2012 г. е издаден романът му „Библиотекарката от Аушвиц“. Той е истинската история на 14-годишната Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в концентрационния лагер „Аушвиц“. Там тя среща учителят евреин Фреди Хирш, който организира тайно училище за момчета, а тя се грижи за най-малката нелегална обществена библиотека състояща се от 8 книги, чието притежание се наказва със смърт. Сред ужаса на газовите камери, нечовешките условия, глада, мръсотията и студа, тя не губи желанието си да живее и да чете, а книгите стават нейният източник на сила за оцеляване. През 2013 г. книгата получава наградата „Троа“ за романи с ценности. Романът е преведен на над 30 езика по света.[1][2]
През 2014 г. стартира нова поредица от детски книги „Остров Сусу“. Главният герой е любопитно момиче, което живее на остров, където необикновените неща не спират да се случват.[2][3]
В романа си „A cielo abierto“ (Открито небе) от 2017 г. описва подвизите като пилот на създателя на „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. За него е удостоен с наградата „Biblioteca Breve“.[2]
През годините е бил преподавател за магистърска степен по културна журналистика в Автономния университет в Мадрид и магистърска степен по издателски практики в Автономния университет в Барселона. Преподавал е лекции като гост-професор във факултетите по журналистика на университета Бланкерна, Отворения университет на Каталуния и университета Абат Олиба, както и към Асоциацията „Мигел Флета“. Член е на комисията за подбор на библиотеките в Барселона и е бил президент на Асоциацията на културните журналисти на Каталуния.[2]
Антонио Итурбе живее със семейството си в Барселона.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Rectos torcidos (2005)[2]
- Días de sal (2008)
- La bibliotecaria de Auschwitz (2012)[1]
Библиотекарката от Аушвиц, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2020), прев. Мариана Китипова - A cielo abierto (2017)
- La playa infinita (2021)
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]Серия „Случаите на инспектор Сито и Чин Ми Едо“ (Los casos del inspector Cito y Chin Mi Edo)
[редактиране | редактиране на кода]- Un ayudante de mucha ayuda (2008)[2]
- El caso de la momia desaparecida (2008)
- El visitante nocturno (2009)
- Un día en las carreras (2009)
- Una investigación por los pelos (2010)
- Misterio en el mundial de Fútbol (2010)
- Año nuevo en China (2011)
- Intriga en la fábrica de paraguas (2011)
- Un misterio muy magnético (2012)
- Pásalo de miedo (2012)
- Un jardín en el fondo del mar (2014)
- ¡Silencio, se rueda! (2014)
- Que vienen los turistas (2015)
Серия „Остров Сусу“ (La isla de Susú)
[редактиране | редактиране на кода]- Un jardín en el fondo del mar (2014)
- Un secreto en el aire (2015)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Антонио Итурбе (архив)
- Произведения на Антонио Итурбе в
Моята библиотека
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonio Iturbe в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
