Антоний Генов
| Антоний Генов | |
| български актьор | |
| Роден | Антоний Ангелов Генов
9 февруари 1950 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 декември 2006 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Семейство | |
| Баща | Ангел Генов |
| Майка | Лили Генова |
| Съпруга | Нели Монеджикова |
| Деца | Ангел Генов |
| Уебсайт | |
Антоний Ангелов Генов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село Генерал Николаево, сега квартал на град Раковски. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.[1]
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1974 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова.
Постъпва на работа в Театър „Сълза и смях“ през 1974 г. По-късно напуска състава на театър, но се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.[1]
В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.[1]
Дублира филми и сериали през кариерата си.[2]
Участва в безброй радиопиеси, тв рецитали и концерти.
Член на СБФД.
В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.[1]
Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.[3]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.[4]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
- Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
- Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма Хан Аспарух (1982).
- Голямата награда „Златната роза“ за филма Те надделяха (1986).[5]
- Заслужил артист (1987).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Дон Жуан“ (Молиер) – Дон Жуан
- „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Чудомир
- „Око под наем“ (Питър Шафър) – Чарлз
- „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов
- „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
- „Чайка“ (Антон Чехов)
- „Последните“ (Максим Горки)
- „Без зестра“ (Николай Островски)
- „Дон Жуан или любовта към геометрията“ (Макс Фриш)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Найден
- „Каменният гост“ (1983) (Александър Пушкин)
- „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
- „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей) – Фред Хенри
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – (като Антони Генов)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2019 | Ханът и империята | Велизарий | ||
| 2001 | Една нощ | |||
| 1999 | Нова приказка за стари вълшебства | Шарл, разказвачът на приказки | ||
| 1995 | Хищна птица („Bird of Prey“) | САЩ / България | лейтенант Димитров | |
| 1992 | Куршум за рая | турският главатар Имам Ахмед | ||
| 1988 | Черните рамки | 5 | доцент Делирадев, близък приятел на Олга и Кирил | |
| 1988 | Черните рамки | 3 | доцент Делирадев | |
| 1986 | Те надделяха | Янко | ||
| 1985 | Борис I | 2 | Владимир-Расате, син на Борис I | |
| 1985 | Последният езичник | Владимир-Расате, син на Борис I | ||
| 1985 | В навечерието („Накануне“) | 2 | СССР / България | Дмитрий Никанорович Инсаров |
| 1984 | В името на народа | 8 | нелегалният Стефан | |
| 1983 | Зелената шапка | актьорът | ||
| 1981 | 681 – Величието на хана („681 AD: The Glory of Khan“) | САЩ / България | Велизарий | |
| 1980 | Хан Аспарух | 3 | Велизарий | |
| 1980 | Прозорецът | Филип | ||
| 1979 | Адаптация | 3 | доктор Владо Банков | |
| 1979 | Бедният Лука | Никодим, братът на Антон | ||
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Калайджиев | ||
| 1976 | Апостолите | 2 | Панайот Волов | |
| 1976 – 1980 | Записки по българските въстания | 13 | Панайот Волов (в 8 серии – 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13-а) | |
| 1972 | Чертичката | ученик-ремсист |
Дублаж
[редактиране | редактиране на кода]- „Историята на Исус за деца“, 2006
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г 10 години от кончината на Антоний Генов, r-news.bg, 14 декември 2016.
- ↑ Генов, Антоний Ангелов (09.02.1950 - 15.12.2006), Znam.bg.
- ↑ Почина актьорът Антоний Генов Архив на оригинала от 2021-10-19 в Wayback Machine., в-к Сега, 16 декември 2006.
- ↑ Ирина Гигова, Синът на Антоний Генов щурмувал ВИТИЗ заради 10 дни отпуск от казармата, в-к Новинар, 24 ноември 2007.
- ↑ Носители на Златна роза за игрално кино, в-к Култура, бр. 36, 11 октомври 2002.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
