Антонгалеацо Бентивольо
| Антонгалеацо Бентивольо | |
| господар на Болоня | |
 | |
| Роден |
ок. 1385
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 1435 г.
|
| Погребан | базилика „Сан Джакомо Маджоре“ (Болоня) |
| Управление | |
| Период | 1420 и 1435 |
| Предшественик | Джовани I Бентивольо |
| Наследник | Анибале I Бентивольо |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Бентивольо |
| Баща | Джовани I Бентивольо |
| Майка | Елизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро или Маргерита Гуидоти (Джидоти) |
| Братя/сестри | Ерколе Бентивольо Джована Бентивольо |
| Съпруга | Франческа Гоцадини |
| Деца | Изабела Бентивольо Костанца Бентивольо Извънбр.ː Анибале I Бентивольо |
| Антонгалеацо Бентивольо в Общомедия | |
Антонгалеацо Бентивольо или Антон Галеацо Бентивольо (на италиански: Antongaleazzo Bentivoglio; Anton Galeazzo Bentivoglio; * ок. 1385, Болоня, Свещена Римска империя; † 23 декември 1435, пак там) е италиански благородник от фамилията Бентивольо, кондотиер, владетел на Болоня през 1420 и 1435 г.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Джовани I Бентивольо (* 1358, † 1402), господар на Болоня (1401 – 1402), и на първата му съпруга Елизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро или на втората му съпруга Маргерита Гуидоти (Джидоти). Има един брат и една сестраː
- Ерколе († 1424), баща на Санте
- Джована, съпруга на Гаспаре Малвец
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След свалянето и убийството на баща му Болоня е към Папската държава. Антонгалеацо получава убежище в замъка Кастел Гуелфо (Замък Велфенщайн) на семейството Малвеци в Кампо ди Тренс.
До 1414 г. следва право в Болонския университет.
Назначен е за ръководител на правителството на реформаторите, създадено от хората на Болоня, след като те се разбунтуват срещу антипапа антипапа Йоан XXIII на 3 март 1416 г. Антон Галеацо е, наред с други неща, един от поддръжниците на бунта заедно с Малвеци.
От 1418 до 1420 г. преподава право в университета на Болоня.
През 1420 г. успява да изпрати Канетоли, негови политически противници, в изгнание, докато нарежда други да бъдат обесени. Така успява да стане владетел на Болоня. Свирепото му поведение разбунва болонците, които през юли същата година го изгонват от града. Въпреки това, като сключва съглашение с Брачо да Монтоне, капитан на папските войски, той успява да получи господството над Кастел Болонезе. Там намират убежище както бандити, така и изгнаници от Болоня. Господството му е отнето, когато, искайки да атакува Имола, е победен от папските войски. През 1423 г. той трябва да отстъпи Кастел Болонезе за висока сума и отива във Флоренция, където се сприятелява с Козимо де Медичи Стария.
Участва като кондотиер, нает понякога от Флорентинската република и понякога от Папската държава, в различни експедиции. Намерението на Църквата също е да го държи далеч от намерението му да завладее Болоня.
През 1435 г. по нареждане на папа Евгений IV с малка войска прави опит да влезе в Болоня и да възстанови папския контрол, но не успява. Вторият му опит да влезе в Болоня, с помощта на Козимо де Медичи и Евгений IV и голяма свита, е успешен на 4 декември 1535 г. Населението го посреща с радост и го пази. Даниеле Скоти, епископ на Конкордия и папски управител на града, показва, че е притеснен от съчувствието, което болонезците му показват, и се тревожи, че може да постави начело на още един бунт, за да прогони папските лица. Затова със своя заместник Балдасар да Офида той решава да му устрои капан: поканен да отиде в кметството, Антон Галеацо е заловен и убит заедно с другите си другари. Гробът му се намира в Капела „Бентивольо“ в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1420 за Франческа Гоцадини,[2] от която има две дъщериː
- Изабела Бентивольо, ∞ за Ромео Пеполи
- Костанца Бентивольо († 1483), ∞ за Герардо Бевилакуа
Има един извънбрачен син от неизвеста жена:
- Анибале I Бентивольо (1413, Болоня † 24 юни 1445, пак там), владетел на Болоня (1443 – 1445), ∞ за Донина Висконти, дъщеря на Ланчилото Висконти, от която има син и дъщеря
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Cecilia M. Ady: I Bentivoglio. dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism”, Clarendon Press, Oxford, 1937)
- Fulvio Pezzarossa: Bentivoglio. In: Volker Reinhart: Die großen Familien Italiens, Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992 (Kröners Taschenausgabe Bd. 485) ISBN 3-520-48501-X
- Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton, 1994.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bentivòglio, Anton Galeazzo. – Signore di Bologna, Enciclopedie, treccani.it
- ↑ Cecilia M. Ady: op. cit. Stammtafel, S. 301
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anton Galeazzo Bentivoglio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
