Антоан Николов
Антоан Николов български политик и бизнесмен.
Той е председател на Столичния общински съвет (СОС) в периода 1997 – 2003 г. Член е на Националния изпълнителен съвет на СДС и заместник-председател на СДС в София. Председател е на Съвета на директорите на „Булгаргаз“ ЕАД (1998 – 2001) и на „Компания за луксозни хотели“ АД, реализирала хотел „Хилтън“[1].
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Общински съветник от 1990 г. През 1997 г. е избран за председател на СОС. Под негово ръководство общинският съвет приема редица решения, свързани с финансовото стабилизиране на общината след хиперинфлацията и банковите фалити през 1996 –1997 г. Създават се основните финансови институции на СО: Общинска банка, Общинска застрахователна компания, Столичната общинска агенция за приватизация, Специализираният общински приватизационен фонд, който инвестира за общински дейности средствата от приватизацията. Изтеглен е първият в страната еврооблигационен заем, инвестиран за подобряване на инфраструктурата на града, вкл. възобновяване строителството на метрото. Основана е общинска охранителна фирма „Егида“ за охрана и стопанисване на общински обекти и подлезите в столицата[2].
След спечелване на местните избори в София през 1999 г. от кмета Стефан Софиянски и с мнозинство на СДС в общинския съвет, Антоан Николов отново е избран за председател. През мандата 1999 – 2003 г. основни акценти в работата на СОС са стимулирането на гражданското участие в местното самоуправление чрез публичност на заседанията на Столичния общински съвет и изработване и приемане на основните Наредби на СОС: за реда за придобиване и разпореждане с общинска собственост, за търговска дейност на територията на Столична община, за зелените системи, за определяне на цените на местните административни услуги, за изграждане на общодостъпна среда и др. Тази нормативна база подпомага дейността на други общини в страната. Осъществява се програмата за приватизация на общинската собственост, привличат се чужди инвеститори, сред които „Хилтън“ и болница „Токуда“ – първата частна болница с чуждо финансиране в страната, и други[3][4].
Като председател на СД на „Булгаргаз“ Антоан Николов участва в преговорите с „Газпром“ след кризата през 1996/97 г., довели до сключване на 10-годишен договор за доставка на газ[5].
Оттегля се от СДС и от активна политическа дейност през 2003 г., след поредицата от разцепления в СДС вследствие загубата на парламентарните избори през 2001 г.
Работи като консултант, преподава „Практики на местното самоуправление“ в Нов български университет[6]. Става собственик на винарна „Магура“[7].
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Роден през 1967 г. в семейството на Евдокия Толева и Димитър Николов, има по-малка сестра Десислава.
С жена си Елица имат син Александър и дъщеря Евелина[7].
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 1997 г. е председател на УС на фондация „Интелектуални проекти“, която подпомага възстановяването и съхраняването на българското културно – историческо наследство и паметниците на културата. Сред по-важните проекти са: цялостната реставрация на стенописите в църквата Преображение Господне в Преображенския манастир, включително стенописът „Колелото на живота“. С дарения на фондацията е ремонтиран римски мост „Долната киприя“ съвместно с Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“[8].
Фондацията оказа финансова помощ на издателство „Литературен форум“, подпомага издаването на сборник с разкази и спомени от и за Ивайло Петров със заглавие „Преди и след“. С финансовата подкрепа на фондацията е издадена книгата „История на село Борово и Кръстова гора“ с автор Игнат Бедров, посветена на 100-годишнината от повторното заселване на село Борово през 1903 г. Фондацията е спонсор на конкурса за фотожурналистика „Шаварш Артин“[8].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ sofiacouncil.bg // Архивиран от оригинала на 2016-05-09. Посетен на 2016-11-20.
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 21 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161121171500/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?id=2227425739022166, посетен на 20 ноември 2016
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 21 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161121165555/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?id=2229315253082435, посетен на 20 ноември 2016
- ↑ prehoda.bg
- ↑ www.capital.bg
- ↑ www.nbu.bg, архив на оригинала от 24 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161124004556/http://www.nbu.bg/bg/za-nbu/dariteli, посетен на 20 ноември 2016
- ↑ а б www.24chasa.bg
- ↑ а б www.fip.bg