Направо към съдържанието

Антиправителствени протести в Турция (2013)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антиправителствени протести в Турция (2013)
Място Турция: Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Самсун, Одрин, Кайсери, Ъспарта, Адана, Ескишехир, Анталия, Диарбекир, Гиресун, и др.
Дата28 май 2013 –30 август 2013
Начини за протестгражданско неподчинение, гражданска съпротива, демонстрации, протестни шествия, бунтове
Жертви7
Раненинад 8100
Антиправителствени протести в Турция в Общомедия

Протестите започват на 28 май 2013 година, когато турски еколози протестират против застрояването на парк „Гези“ на площад „Таксим“ в Истанбул. Те се обявяват против проект за урбанизация и изкореняване на дърветата. Планът на местната управа предвижда на тяхно място да бъдат реконструирани казарми от времето на Османската империя, както и да се построи културен и търговски център.[1]

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Протестите са вследствие от водената про-ислямистка политика от страна на Партията на справедливостта и развитието, начело с министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган. От 2011 година все повече се ограничава: свободата на словото, свободата на печат и използването на интернет,[2] консумацията на алкохол,[3] абортите,[4] съдържанието в телевизионните канали,[5] както и правото на свободно събиране.[6]

Хронология

[редактиране | редактиране на кода]
  • На 28 май 2013 година група от около 50 демонстранти протестират седнали, след като управата разрушава стените и отсича няколко дървета в парк „Таксим“, Истанбул. По-късно полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне групата.[1]
  • На 29 май групата от протестиращи нараства, като организират палатков лагер.[7] В 12:30 часа протестиращите правят пресконференция, а в 18:00 часа подготвят концерт.[8] Групата продължава да расте чрез социалните медии, към нея се присъединяват известни личности, като: Гонджа Вуслатери, Гюрсел Текин, Мемет Али Алабора, Окан Байулген и Шебнем Сьонмез.
  • На 1 юни демонстрациите срещу разрушаването на парка „Гези“ на истанбулския площад „Таксим“ преминават в по-широки протести срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган. Протести започват да се организират и в градовете: Анкара, Бодрум, Кония и Измир. През сутринта полицията в Истанбул използва сълзотворен газ срещу демонстрантите, докато стотици от тях вървят през мост над Босфора към центъра на града.[9]
  • На същата дата Феновете на трите гранда Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай се включват в протестите. Като основен лидер е Carsi.
  • На 2 юни демонстрации се провеждат в 67 града. От началото на протестите до този момент полицията арестува общо над 1700 души. Министърът на вътрешните работи Муамер Гюлер заявява че повечето от задържаните са освободени, след като са били разпитани и индетифицирани. Турската полиция използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне протестиращите в Анкара. Властите предприемат мерки за да спрат марш към резиденцията на министър-председателя.[10]
  • На 3 юни протестите продължават и вземат първа жертва. Това е 20-годишният Мемет Айвалъташ, загинал в Истанбул, след като такси се врязва в тълпа демонстранти.
  • На 4 юни демонстрациите продължават и вземат втора жертва. 22-годишен младеж умира, след като бива прострелян смъртоносно от полицай в главата с газова бомба.
  • На 11 юни Полицията арестува над 50 адвокати. Причината за арестуването им е, че са помагали на арестуваните протестиращи.
  • На 12 юни демонстрациите вземат трета жертва. На 1 юни следобед 26-годишен младеж бива прострелян от полицай в главата. След 11 дена в кома на 12 юни се съобщава, че е починал.
  • На 28 юни демонстрациите вземат четвърта жертва. Младеж на 20 години е прострелян в гръб от полицай. След като протестира за нападението над затвора в Лидже.
  • На 10 юли демонстрациите вземат пета жертва. Група от 5 – 6 души подкрепящи властта пресичат пътя на 22-годишен младеж, който бяга от газовите бомби. Той бива пребит жестоко и умира малко по-късно в болницата след кръвоизлив на мозъка от побоя.
  • На 10 септември демонстрациите вземат шеста жертва. 22-годишен мъж е прострелян в главата от полицаи с газова бомба. Властта се опита да скрие това и каза, че е паднал от 7 етажна сграда, където няма 7 етажна сграда. При аутопсията е установено, че е починал от фрактура на черепа причинена от изстрел в главата. Не са открити други счупвания или ухлузвания, които могат да покажат падане от висока сграда.

Международни реакции

[редактиране | редактиране на кода]
„ „България следи много внимателно събитията от последните дни в съседна и приятелска Турция. Загрижени сме от проявите на насилие и изразяваме безпокойство от прекомерната употреба на сила от страна на полицията срещу протестиращите. Призоваваме българските граждани, които пребивават постоянно или временно в Турция, при необходимост да се обръщат към българските мисии в Анкара, Истанбул и Бурса“ “

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б „Около десет души пострадаха на протест в Истанбул“, 31 май 2013[неработеща препратка] // Livenews.bg
  2. ↑ Charges Against Journalists Dim the Democratic Glow in Turkey // New York Times, 4 януари 2012.
  3. ↑ Alcohol in Turkey: Not so good for you // The Economist, 30 май 2013.
  4. ↑ Turkish law will make legal abortion impossible, say campaigners // The Guardian, 1 февруари 2013.
  5. ↑ In Erdogan’s Turkey, Censorship Finds Fertile Ground // Al-Monitor, 13 януари 2013.
  6. ↑ Erdogan Visit to Berlin Betrays Tensions // Spiegel Online, 2013.
  7. ↑ Eylemciler Gezi Parkı'nda sabahladı // Sabah, 29 май 2013. Посетен на 1 юни 2013. (на турски)
  8. ↑ Gezi Parkı’nda direniş: 29 Mayıs programı // Sendika. Архивиран от оригинала на 2013-07-14. Посетен на 29 май 2013.
  9. ↑ „Протестите в Турция се обърнаха срещу Ердоган“, 1 юни 2013 // Bnews.bg
  10. ↑ а б „НА ЖИВО: Протестите в Турция“, 2 юни 2013[неработеща препратка] // Livenews.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антиправителствени_протести_в_Турция_(2013)&oldid=12004636“.