Антиохийска латинска патриаршия

Антиохийската латинска патриаршия (Antiochia) е образувана официално след Първия кръстоносен поход от Боемунд I Антиохийски, първият княз на Антиохия през 1098 г. Православеният антиохийски патриарх е изгонен и бяга в Константинопол. Латинската патриаршия съществува до 1268 г., когато княжеството е завладяно от мамелюците. Титлата е премахната през 1964 г.

Латински патриарси на Антиохия

Бернар от Валенсия (1100–1135)
Ралф (I) от Домфронт (1135–1140)
Аймерих от Лимож (1140–1193)
Ралф II (1193–1196)
Петър от Angoulême (1196–1208)
Петър от Иврея (1209–1217) (преди игумен на Locedio)
Пиетро Капуано (25 април 1219–октомври 1219)
Райние (1219–1225)
Алберто да Регио (1229 – ?) (преди епископ на Бреша)
Алберт Резато (1226–1245)
Опицо Фиесчи (1247–1292), от 1268 само номинално
Иснард (1311–1320) (също архиепископ на Thebes)
вакантен (1320–1342)
Жералд Отон (1342–1348)
Pere Clasquerí (също архиепископ на Тарагона)
Raymond de Salgues (?1364–1374) (също епископ на Аген)
Séguin d'Anton (1380–1395) (също архиепископ на Турс)
Венцел Герард Буренитц (1397–1409)
Йоан (1415–1426)
Denis du Moulin (1439–1447) (също епископ на Париж)
Jacques Juvénal des Ursins (1449–1457)
Guillaume de la Tour (1457–1470) (също епископ на Родос)
Guilelmus (14 октомври 1471–1471)
Gérard de Crussol (1471–1472)
Лоренцо Зане (1473–1485) (също епископ на Бреша)
Джордано Гаетано (1485–1496)
Себастиан (1495? – 1502?)
Алфонсо Карафа (1505–1534) (също епископ на Луцера)
Игнаций (1529? – ?)
Fernando de Loaces, O.P. (1566–1568)
Свети Жуан де Рибера (1568–1611) (също епископ на Валенсия)
Tommaso d’Avalos de Aragona (1611–1622?)
Луиджи Каетани (1622–1626)
Джовани Батиста Памфили (1626–1629)
Цезаре Монти (1629–1633) (също архиепископ на Милано)
Фабио дела Леонеса (1634–1667?)
Алесандро Кресценци (1675–1688)
Джакомо Алтовити (1667–1693)
Микеланжело Матеи (1693–1699)
Charles Thomas Maillard de Tournon (1701–1710)
Гиберто Бартоломео Боромео (1711–1714?)
Филипо Анастаси (1724–1735)
Joaquín Fernández Portocarrero (1735–1743)
Франческо Мария Палавичини (1743-1749)
Лодовико Калини (1751–1766)
Доменико Джордани (1766–1781)
Карло Камуци (1781–1788)
Джулио Мария дела Сомаля (1788–1795)
Giovanni Francesco Guidi di Bagno-Talenti (1795–1799)
Antonio Despuig y Dameto (1799–1803)
вакантен?
Lorenzo Girolamo Mattei (1822–1833)
Antonio Piatti (1837–1841)
Giovanni Nicola Tanari (1845–1853)
Albertus Barbolani di Montauto (1856–1857)
Josephus Melchiades Ferlisi (1858–1860)
Каролус Белградо (1862–1866)
Павел Брунони (1868–1877)
Petrus De Villanova (1879–1881)
Placidus Ralli (1882–1884)
Vencentius Tizzani (1886–1892)
Франческо ди Паола Касета (1895–1899)
Карло Ноцела (1899–1901), † 1903, става латински патриарх на Константинопол
Лоренцо Пасарини (1901–1915)
Ladislaus Zaleski (1916–1925)
Роберто Вицентини (1925–1953)
вакантен (1953–1964)
1964 прекратен

Вижте също