Направо към съдържанието

Анри Шариер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анри Шариер
Henri Charrière
френски писател
Роден
Починал
29 юли 1973 г. (66 г.)
ПогребанЛана, Франция

Националност Франция,
 Венецуела
Работилписател
Литература
ПсевдонимПеперудата
Период1969 – 1972
Жанровемемоари, приключенска литература
Известни творби„Пеперудата“
ПовлиянАлбертина Саразин
Семейство
СъпругаДжорджет Фурел (1931 – 1970)
Рита Алковер (?-1973)

Уебсайт
Анри Шариер в Общомедия

Анри Шариер (на френски: Henry Charriere) е френски писател на произведения в жанра мемоаристика. Известен е с прякора си Пеперудата (на френски: Papillon, Папийон).

Анри Шариер е роден на 16 ноември 1906 г. в Сент Етиен дьо Лугдарес, Ардеш, Франция. Има две по-големи сестри. Майка му умира от заразна болест, когато той е на 10 г. На 17 години постъпва във френския флот и служи в продължение на 3 години. Там си прави татуировка във вид на пеперуда, заради която получава своя прякор.

След армията работи на временни работи в Ардеш, а от 1927 г. става част от парижкия подземен свят, като се издържа от дребни престъпления. На 23 март 1930 г. с един изстрел е прострелян сутеньорът Ролан Легран „Малкият“, който умира по-късно, споменавайки името Папийон Роджър. За убийството полицията обвинява и арестува на 7 април 1930 г. Анри Шариер – Пеперудата, който е осъден на 28 октомври 1931 г. на доживотен затвор в Гвиана. Съпричастността си към престъплението той отрича до края на живота си. На 22 декември 1931 г. се жени за Жоржет Фурел. Развеждат се на 8 юли 1970 г. с решение на съда.

Анри Шариер напуска крепостта в Сен Мартин де Ре на 29 септември 1933 г. и пристига на 14 октомври със статут на „транспортиран“ в Сен Лорен дю Марони във Френска Гвиана, Южна Америка. Той остава в приемния лагер малко време, защото е пратен да работи като санитар в колониалната болница. Там той се спасява от участта на каторжниците, които бързо умират в тежките условия в дърводобивните лагери или на селскостопанските полета, а и чува много истории, по които планира своя план за бягство.

На 5 септември 1934 г. прави първото си бягство, но не успява да стигне до Колумбия. След като е заловен, прекарва 2 години в строг тъмничен затвор на остров „Св. Йосиф“ (според романа – на „Дяволския остров“). Прехвърлян на няколко пъти, той се озовава като санитар в горски лагер, откъдето избягва на 18 март 1944 г. с четирима други затворници. След много неуспехи, той успява да стигне до Каракас във Венецуела през 1945 г. Там се запознава с Рита Алковер, с която по-късно се жени и има дъщеря.

Става венецуелски гражданин през 1956 г. Има ресторанти в Каракас и Маракайбо, и става второстепенна местна знаменитост. През 1967 г. си купува романа „Гривната“ на писателката Албертина Саразин, в който се разказва за живота и съдбата на избягала затворничка. Впечатлен от популярността на книгата, решава да напише собствената си история.

Гробът на Анри Шариер

След няколко месеца мемоарният роман „Пеперудата“ е готов като ръкопис на 13 ученически тетрадки. Той е публикуван през 1969 г. и веднага става бестселър, като във Франция са продадени над 2,5 милиона екземпляра, а в чужбина – над 10 милиона. Истинската история в книгата е около 70%, а останалата част е сглобена от разказите на други каторжници във Френска Гвиана. През 1973 г. романът е адаптиран в много успешния филм „Папилон“ с участието на Стив Маккуин, Дъстин Хофман и Виктор Джори.

През 1972 г. е издадена втората му мемоарна книга – „Ва банк“, в която той описва живота си преди и след пребиваването си в затвора.

Анри Шариер умира от рак на гърлото на 29 юли 1973 г. в Мадрид, Испания. Погребан е в гробището на Ланас в Ардеш.

През 2007 г. е издадена документалната книга „Papillon libéré“ на Винсент Дидие, в която се описва истинската биография на „Пеперудата“.

  • Papillon (1969)
    Пеперудата, изд. „Сибия“ (1992), ИК „Труд“, София (2005), прев. Вера Джамбазов
  • Banco (1972)
    Ва банк, изд. „Сибия“ (1994), ИК „Труд“, София (2005), прев. Вера Джамбазов
  • 1973 Papillon – по книгата
  • 1971 Popsy Pop – история, сценарий, участва в ролята на Марко
  • Papillon libéré (2007) – от Винсент Дидие
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henri Charrière в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​