Анри Троая

Анри Троая Henri Troyat
Троая през 1990-те години
Псевдоним	Анри Троая
Роден	Левон Асланович Торосян 1 ноември 1911 г. Москва, Русия
Починал	3 март 2007 г. Париж, Франция
Професия	писател (романист, биограф), историк
Националност	Франция
Активен период	1935 – 2010
Награди	„Гонкур“ (1938)
Уебсайт	Страница в IMDb
Анри Троая в Общомедия

Анрѝ Троая̀ (на френски: Henri Troyat), по рождение Лев Асланович Торосян, с варианти Левон / Леон и Аслан, е френски писател (биограф, романист), както и историк, от руско-арменски произход. До 1992 г. е издаван в България като Анри Троя. Един от най-плодовитите френски писатели на 20 век, чието творчество отразява неговите корени и допринася много за популяризиране на руската история и литература във Франция.

Биография

Роден е в семейство с арменски, руски, немски, черкезки, грузински корени в Москва на 1 ноември 1911 г. Семейството е богато, баща му е инвестирал в железопътни линии и банки. Анри има швейцарска гувернантка, от която научава френски. След избухването на Болшевишката революция от октомври 1917 г. семейството напуска Русия и след престой в Константинопол и Венеция се установява трайно в Париж през 1920 г. Младият Анри учи в Lycée Pasteur и бързо се адаптира към новата обстановка. Следва право в Сорбоната и получава френско гражданство през 1933. През 1935 г. е назначен на държавна служба в префектурата на департамента Сена (окръзи Париж, Сен Дени и Со) и остава на поста до 1942 г., когато се отдава изцяло на литературна кариера.

Творчество

Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз – първият му роман „Лъжлива светлина“ (Faux jour) е награден през 1935 г. Получава наградата „Гонкур“ за романа „Паякът“ (L'Araigne) през 1938 г.

Гробът на Троая в Монпарнас, Париж.

Автор е на над 100 биографии на исторически личности, много от които са от руската история и култура: монарсите Екатерина Велика, Александър I, Александър III, писателите Александър Пушкин, Николай Гогол, Иван Тургенев, Марина Цветаева, също Григорий Распутин и др. Много от книгите му са издадени на български език.

През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер. Умира в Париж на 2 март 2007 г.

Библиография

Романи

• Faux Jour („Лъжлива светлина“) (1935, Prix du roman populiste)
• Le Vivier (1935)
• Grandeur nature (1936)
• La Clef de voûte (1937)
• L'Araigne („Паякът“) (1938, „Гонкур“)
• Judith Madrier (1940)
• Le mort saisit le vif (1942)
• Du philanthrope à la rouquine (1945)
• Le Signe du taureau (1945)
• Suite romanesque: Tant que la terre durera en 7 tomes
  • Tant que la terre durera]] (3 tomes, 1947)
  • Le Sac et la Cendre]] (2 tomes, 1948)
  • Étrangers sur la terre (2 tomes, 1950)
• La Tête sur les épaules (1951)
• La Neige en deuil (1952)
• Suite romanesque: Les Semailles et les Moissons („Сеитби и жътви“ – романов цикъл в 5 тома, 1953 – 1958)
  • Les Semailles et les Moissons (tome I, 1953)
  • Amélie (tome II, 1955)
  • La Grive (tome III, 1956)
  • Tendre et Violente Élisabeth (tome IV, 1957)
  • La Rencontre (tome V, 1958)
• La Maison des bêtes heureuses (1956)
• Suite romanesque: La Lumière des Justes
  • Les Compagnons du coquelicot (tome I, 1959)
  • La Barynia (tome II, 1960)
  • La Gloire des vaincus (tome III, 1961)
  • Les Dames de Sibérie (tome IV, 1962)
  • Sophie ou la Fin des combats (tome V, 1963)
• Une extrême amitié (1963)
• Suite romanesque: Les Eygletière („Ейглетиерови“ – роман в 3 тома, 1965 – 1967)
  • Les Eygletière (tome I, 1965)
  • La Faim des lionceaux (tome II, 1966)
  • La Malandre (tome III, 1967)
• Suite romanesque: Les Héritiers de l'avenir
  • Le Cahier (tome I, 1968)
  • Cent un coups de canon (tome II, 1969)
  • L'Éléphant blanc (tome III, 1970)
• La Pierre, la Feuille et les Ciseaux (1972)
• Anne Prédaille (1973)
• Suite romanesque: Le Moscovite
  • Le Moscovite (tome I, 1974)
  • Les Désordres secrets (tome II, 1974)
  • Les Feux du matin (tome III, 1975)
• Le Front dans les nuages (1976)
• Grimbosq (1976)
• Le Prisonnier n°1 (1978)
• Suite romanesque ou Trilogie Viou:
  • Viou (tome I, 1980)
  • À demain, Sylvie (tome II, 1986)
  • Le Troisième Bonheur (tome III, 1987)
• Le Pain de l'étranger (1982)
• La Dérision (1983)
• Marie Karpovna (1984)
• Le Bruit solitaire du cœur (1985)
• Toute ma vie sera mensonge (1988)
• La Gouvernante française (1989)
• La Femme de David (1990)
• Aliocha (1991)
• Youri (1992)
• Le Chant des insensés (1993)
• Le Marchand de masques (1994)
• Le Défi d'Olga (1995)
• Votre très humble et très obéissant serviteur (1996)
• L'Affaire Crémonnière (1997)
• Le Fils du Satrape (1998))
• Namouna ou la Chaleur animale (1999)
• La Ballerine de Saint-Pétersbourg (2000)
• La Fille de l'écrivain (2001)
• L'Étage des bouffons (2002)
• L'Éternel Contretemps (2003)
• La Fiancée de l'ogre (2004)
• La Traque (2006)
• Le Pas du juge (2009)
• La Folie des anges (2010)
• La Perruque de Monsieur Regnard (2010)
• La Voisine de palier (2011)

Биографии

• Dostoievski (1940)
• Pouchkine (1946)
• L'Étrange Destin de Lermontov (1952)
• Tolstoi (1965)
• Gogol (1971)
• Catherine la Grande (1977) (prix des Ambassadeurs, 1978)
• Pierre le Grand (1979)
• Alexandre I (1981)
• Ivan le Terrible (1982)
• Tchekhov (1984)
• Tourgueniev (1985)
• Gorki (1986)
• Flaubert (1988)
• Maupassant (1989)
• Alexandre II, le tsar libérateur (Alexandre II de Russie) (1990)
• Nicolas II (1991)
• Zola (1992)
• Verlaine (1993)
• Baudelaire (1994)
• Balzac (1995)
• Raspoutine (1996)
• Juliette Drouet (1997)
• Terribles Tsarines (1998)
• Les Turbulences d'une grande famille (famille Lebaudy) (1998)
• Nicolas I (1999)
• Marina Tsvetaeva, l'éternelle insurgée (2001)
• Paul I, le tsar mal aimé (2002)
• La Baronne et le musicien, Madame Von Meck et Tchaïkovski (2004)
• Alexandre III, le tsar des neiges (2004)
• Alexandre Dumas, le cinquième mousquetaire (2005)
• Pasternak (2006)
• Boris Godounov (2008)
• Trois mères, trois fils. Madame Baudelaire, Madame Verlaine, Madame Rimbaud (2010)
• Gontcharov (2012)