Анри Корбен
| Анри Корбен Henry Corbin | |
| френски философ и ислямовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1978 г.
|
| Погребан | Монморанси, Франция |
| Религия | Протестантство |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижки хуманитарен факултет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на ХХ век |
| Интереси | История на философията, философия на религията |
| Текстове | „История на ислямската философия“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Стела Корбен |
| Уебсайт | www.amiscorbin.com |
| Анри Корбен в Общомедия | |
Анри Корбен (на френски: Henry Corbin) е френски философ и ислямовед, един от най-изтъкнатите европейски ориенталисти на ХХ век. Творчеството му е свързано с гледната точка на Запада към исляма и ислямското духовно наследство. Автор е на „Авицена и ясновидският разказ“, „В иранския ислям: духовни и философски аспекти“, „История на ислямската философия“ и други. Ученик е на Етиен Жилсон, Жан Баруци и Луи Масиньон.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 април 1903 година в Париж, Франция. На 25-годишна възраст получава литографското издание „Източната теософия“ на Сухраварди (персийски философ), с когото остава свързан до края на живота си. Книгата е дадена на Корбен от самия Луи Масиньон – една от най-големите фигури в съвременното католическо ислямознание. След тази среща ученикът на Жан Барузи и Етиен Жилсон става последовател на Масиньон.
Корбен започва научната си кариера като сътрудник в ръкописния отдел на Парижката национална библиотека. През 1937 г. е отпечатан първият френски превод на Мартин Хайдегер, който е негово дело („Що е това метафизика?“). През 1939 – 1945 г. работи във Френския институт в Истанбул и основава отдел по иранистика във Френския институт в Техеран.
През 1954 г. застава начело на изследователския център „Ислямът и религиите на арабския свят“ в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). След своето пенсиониране през 1974 основава Международния център по сравнително религиознание в Университета на „Свети Йоан“ в Йерусалим, където ежегодно се провеждат научни сесии с участието на представители на юдейството, християнството и исляма.
Умира на 7 октомври 1978 година в Париж на 75-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
- Avicenne et le récit visionnaire (1954)
- L’Imagination créatrice dans le soufisme d’Ibn’Arabî (1958)
- Terre celeste et corps de resurrection: de l'iran Mazdeen a l'iran Shi'ite (1960)
- L’homme de lumière dans le soufisme iranien (1961)
- Histoire de la philosophie islamique (1964)
- Face de Dieu, face de l’homme: Hermeneutique et soufisme (1968)
- En Islam iranien: aspects spirituels et philosophiques, t. 1 – 4 (1971 – 1978)
- Philosophie iranienne et philosophie comparée (1977)
- Temple et contemplation (1980)
- Le paradoxe du monothéisme (1981)
- Temps cyclique et gnose ismaélienne (1982)
- L’Homme et Son Ange: Initiation et Chevalerie Spirituelle (1983)
- L’Alchimie comme art hiératique (1986)
- Swedenborg and Esoteric Islam (1995)
- На български
- История на ислямската философия. Превод от френски Александър Веселинов – Шамсуддин, София, 2005, 511 с. ISBN 954-483-065-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на Ассоциацията на приятелите на Анри Корбен ((fr))
- Сайт на Обществото на приятелите на Анри и Стела Корбен в Русия ((ru))
- Текстове на Анри Корбен онлайн в блога, създаден от Том Чийтъм ((en))
- Николай Колев, „Метаисторията и пределът на пророческата реалност“, сп. „Палитра“, бр. 20, 2005
|
