Аномалокарис
| Anomalocaris | ||||||||||||
 Реконструкция на Anomalocaris canadensis | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Whiteaves, 1892 | ||||||||||||
| Anomalocaris в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Аномалокарис е изчезнал род животни от разред радиодонти. Родът получава широко разпространение по време на камбрий и долен ордовик като върховен хищник[1][2] и има очи, съревноваващи се с тези на съвременните членестоноги.[3] Аномалокарис е бил огромен на размер в сравнение с други открити животни от камбрий.
Вкаменелости принадлежащи на рода са били класифицирани като скариди, медузи, морски краставици, водни гъби и многочетинести червеи,[4] докато през 80-те години на 20 век Хари Б. Уитингтън не обелва слоеве от вкаменелост и открива всички части на Аномалокарис на едно място, водейки учените на мисълта, че те не са отделни организми, а части от тялото на непознат дотогава древен род членестоноги.[5]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Аномалокарис е наименуван от Джоузеф Ф. Уайтейвс през 1892 година и означава "странна скарида" ("anomalo": странен; "caris": скарида). Родът е кръстен така заради предните израстъци, тъй като по това време те са били единствените намерени вкаменелости, принадлежащи на аномалокарис.[6]
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]
Първите вкаменелости, принадлежащи на рода Аномалокарис са намерени от Ричърд Дж. Макконъл около 1886-1888 година, като са описани и наименувани от Джоузеф Ф. Уайтейвс през 1892 година.[6] Открит е само един от предните израстъци и според него наподобява скарида.[5][6] През 1911 година, Чарлз Д. Уолкът открива уста, принадлежаща на Аномалокарис, но според него тази вкаменелост принадлежи на древни медузи с името Peytoia nathorsti, като днес това е научното име на род радиодонти. Същата година, Уолкът открива нови вкаменелости принадлежащи на рода, като според него принадлежат на морски краставици,[5] които наименува Laggania cambria.
През 1928 година датският палеонтолог Кай Хенриксън предполага, че Tuzoia, древен род членестоноги от долен и среден камбрий, от когото дотогава са били откривани само карапакси, е всъщност липсващата предна част на Аномалокарис.[5][6]
През 80-те години на 20-ти век, обелвайки слоевете на некласифицирана вкаменелост с надеждата да открие нови структури, които биха могли да помогнат с класифицирането ѝ, Хари Б. Уитингтън открива двата предни израстъка, дотогава класифицирани като скариди, свързани с главата на животното, както и устата - дотогава класифицирана като медузата Peytoia nathorsti.[5]
През 90-те години на 20-ти век, Десмонд Х. Колинс открива още фосили, принадлежащи на рода Аномалокарис, помагайки му да направи по-точни реконструкции. Това води до преименуването на Anomalocaris nathorsti към Laggania cambria.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Аномалокарис бива откриван в скали, датирани от камбрий и долен ордовик. Негови вкаменелости биват намирани във формацията Ему Бей, която се намира на остров Кенгуру в щата Южна Австралия,[1][2][7] както и в шистите Бърджес, които се намират в Канадските скалисти планини в Британска Колумбия.[2][6][8] Вкаменелости, принадлежащи на рода, са открити и в Чъндзянската формация в китайската провинция Юннан.[9]
Характеристики и анатомия
[редактиране | редактиране на кода]Аномалокарис има сегментирано тяло и плавници разположени от двете страни на всеки сегмент, подвижни израстъци в предната част на главата, служещи за сграбчване на плячка, фасетни очи разположени на стъбла, уста във формата на диск и карапакс на главата.[1][2][10]
Тялото е покрито със сравнително гъвкав екзоскелет.[5] От двете страни на всеки сегмент са разположени плавници, едновременно движейки се нагоре-надолу като един чифт.[6] Тялото притежава общо 13 чифта плавници от двете страни по тялото, както и три чифта по-малки плавници, разположени по врата.[11] Над тези плавници се намират и хрилете на животното.[8] Опашката е съставена от три чифта перки, сочещи нагоре.[5][11]
"Устният конус" е съставен от три големи пластини, като до тях има три или четири по-малки на размер, между които са разположени още по-малки пластинки.[6] Устата е тристранно симетрична.[11]
Предните израстъци също са сегментирани, като израстъците на вида A. canadensis имат общо 14 сегмента, от които 13 притежават чифтове дълги остриета от вътрешната страна и чифтове по-къси остриета от външната страна. Последният сегмент е заострен и върху него няма остриета.[8][11] Първите 10 сегмента на тези израстъци са свободно подвижни, докато последните четири могат да се придвижват само като един.[12] Предните израстъци достигат от 2.7 сантиметра на дължина до около 18 сантиметра.[11] Те са изключително подвижни.[12]
Очите на аномалокарис са изключително развити за времето си - съдържат по около 16 000 фасети, съревновавайки се с тези на водните кончета днес, които съдържат по около 28 000 фасети. Очите на аномалокарис достигат размер около 2-4 сантиметра.[1][3][6] Те са около 30 пъти по-силни от тези на трилобитите и вероятно са способни на дихроматично зрение.[6] Тяхното присъствие води учените на мисълта, че фасетните очи са се появяли преди дивергенцията на различните групи членестоноги, появата на екзоскелет или на крака със стави.[3][6] Разположени са на стъбла.
Видовете от рода Аномалокарис често достигат не повече от 40-50 сантиметра, въпреки че има фрагменти, които сочат, че някои индивиди стигат до повече от 100 сантиметра.[5][6]
Храносмилателната система на представителите на рода е сложно устроена, като притежава и големи на размер дивертикули, помагащи за по-ефикасно храносмилане.[2]
Екология
[редактиране | редактиране на кода]
Представителите на рода Аномалокарис са големи за времето си животни и са върховни хищници по време на камбрий.[2] Дълго време се смята, че те се прехранват с трилобити и други биоминерализирани животни.[12] Останки на тези животни в храносмилателната система на Аномалокарис липсват,[13] а 3D модели, създадени с помощта на 400 вкаменени останки на устите на представителите на рода показват, че тя не е достатъчно издръжлива да пречупи екзоскелета на трилобитите.[14] Освен това, устният конус не показва изветряне, което би било очаквано, ако устата е предназначена за разчупване на биоминерализиран екзоскелет.[13][14] Устният конус вероятно не е могъл и да се затваря.[13] Това навежда учените на мисълта, че представителите на рода се прехранват с по-мека плячка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г John R. Paterson, Gregory D. Edgecombe и Diego C. García-Bellido. Disparate compound eyes of Cambrian radiodonts reveal their developmental growth mode and diverse visual ecology // Science Advances. Science.org, 2020-12-02. (на английски)
- ↑ а б в г д е Gaëtan J-M Potin и Allison C Daley. The significance of Anomalocaris and other Radiodonta for understanding paleoecology and evolution during the Cambrian explosion // Frontiers, 2023-05-09. (на английски)
- ↑ а б в John R. Paterson, Diego C. García-Bellido, Michael S. Y. Lee, Glenn A. Brock, James B. Jago и Gregory D. Edgecombe. Acute vision in the giant Cambrian predator Anomalocaris and the origin of compound eyes // Nature, 2011-12-07. (на английски)
- ↑ Desmond Collins. The “evolution” of Anomalocaris and its classification in the arthropod class Dinocarida (nov.) and order Radiodonta (nov.) // Journal of Paleontology. ScienceGate, 1996. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и Anomalocaris canadensis // Royal Ontario Museum. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Anomalocaris Whiteaves, 1892 // Global Biodiversity Information Facility. (на английски)
- ↑ John R. Paterson, Diego C. García-Bellido и Gregory D. Edgecombe. The early Cambrian Emu Bay Shale radiodonts revisited: morphology and systematics // Journal of Systematic Palaeontology. Taylor and Francis Online. (на английски)
- ↑ а б в Harry Blackmore Whittington и Derek Ernest Gilmor Briggs. The largest Cambrian animal, Anomalocaris, Burgess Shale, British-Columbia // The Royal Society Publishing, 1985-05-14. (на английски)
- ↑ Hou Xian‐Guang, Jan Bergström и Per Ahlberg. Anomalocaris and other large animals in the lower Cambrian Chengjiang fauna of southwest China // GFF. Taylor and Francis Online, 2009-12-09. (на английски)
- ↑ Jie Yang, Javier Ortega-Hernández, Tian Lan, Jin-bo Hou и Xi-guang Zhang. A predatory bivalved euarthropod from the Cambrian (Stage 3) Xiaoshiba Lagerstätte, South China // Nature, 2016-06-10. (на английски)
- ↑ а б в г д Allison Daley и Gregory D. Edgecomber. MORPHOLOGY OF ANOMALOCARIS CANADENSIS FROM THE BURGESS SHALE // Academia. (на английски)
- ↑ а б в Russell D. C. Bicknell, Michel Schmidt, Imran A. Rahman, Gregory D. Edgecombe, Susana Gutarra, Allison C. Daley, Roland R. Melzer, Stephen Wroe и John R. Paterson. Raptorial appendages of the Cambrian apex predator Anomalocaris canadensis are built for soft prey and speed // The Royal Society Publishing, 2023-07-05. (на английски)
- ↑ а б в Earth's first great predator wasn't: Carnivorous 'shrimp' not so fierce, 3-D model shows // ScienceDaily, 2010-11-08. (на английски)
- ↑ а б Stephanie Pappas. Ancient Monster Shrimp Was a Real Softie // LiveScience, 2010-11-01. (на английски)
|
