Направо към съдържанието

Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анн от „Зелените покриви“
Anne of Green Gables
ФорматДрама
СценарийЛуси Мод Монтгомъри (оригинални романи)
Кевин Съливан (адаптация)
Джо Уизенфелд (адаптация)
РежисураКевин Съливан
АктьориМеган Фолоус
Колийн Дюхърст
Ричард Фарнсуърт
Патриша Хамилтън
Мерилин Лайтстоун
Шуйлер Грант
Джонатан Кромби
Начална мелодияХагуд Харди
Страна Канада
ФРГ
САЩ
Езиканглийски
Разпространение
ТВ каналCBC
Излъчване5 декември 1985 (Канада)
17 февруари 1986 (САЩ)
Хронология
Свързани продукцииАнн от Авонлий, Пътят към Авонлий
Страница в IMDb

Анн от „Зелените покриви“ (на английски: Anne of Green Gables) е канадски телевизионен драматичен филм, базиран на едноименния роман от канадската писателка Луси Мод Монтгомъри. В главната роля играе Меган Фолоус, а продуцент и режисьор е Кевин Съливан. Филмът е сниман за CBC и е разпространен по кината в Европа, Япония, Иран и Израел.

Филмът е излъчен по телевизия CBC като минисериал от две части на 1 декември 1985. И двете части на филма са сред програмите с най-висок рейтинг от всички жанрове, излъчени по канадска телевизионна мрежа. На 17 февруари 1986 г. филмът е излъчен по PBS в САЩ.

Сюжетът общо взето е верен на сюжета на романа, макар че някои от събитията са пренаредени хронологично. Филмът също представя нов материал, особено относно взаимоотношенията на Анн с Гилбърт Блайт.

За разлика от романа на Монтгомъри, филмът на Съливан започва с живота на 13-годишната сирачка Анн Шърли в подчинение на жестокото семейство Хамънд в Нова Скотия. След като г-н Хамънд умира обаче, Анн е изпратена в сиропиталище, където в крайна сметка получава новината, че е осиновена от двойка от остров Принц Едуард. Пристигайки на острова, Анн е посрещната на железопътната гара от възрастния Матю Кътбърт, който е изненадан да откри момиче вместо момче. Матю и неговата сестра Марила са поискали момче, което да помага с работата във фермата, но той не може просто да изостави момичето на гарата. Матю решава да вземе Анн да срещне Марила и по време на возенето до дома е напълно запленен от червенокосото момиче.

Когато Анн пристига във фермата на Кътбърт, наречена „Зелените покриви“, тя е ранно развито романтично дете, отчаяно търсещо любов и силно чувствително за червената си коса и скромен външен вид. В собствения си своеволен маниер Анн успява до обиди клюкарката на града, Рейчъл Линд в спор за външния ѝ вид, да удари с таблата си по главата Гилбърт Блайт, когато той я нарича „Моркови“ на първия учебен ден и случайно боядисва косата си зелена в опит да я боядиса черна и да спаси наранената си гордост.

Марила Къбърт е шокирана и не на себе си да разбере как да се справи с това чувствително, твърдоглаво дете, отчаяно да се приспособи. Но срамежливият, нежен Матю винаги е там, за да защити Анн и да я постави на пиедестал.

Макар и съвсем неволно, Анн често създава проблемни ситуации. Тя става най-близка приятелка с Даяна Бари от отвъд езерото и успява да я напие като случайно сервира касисово вино вместо малинова напитка на чаено парти. Майката на Даяна и Рейчъл Линд се нахвърлят върху Марила затова, че въобще прави вино. Оттам насетне Анн се придвижва от една злополука към друга, докато дивото ѝ въображение и лудории се съчетават постоянно да ѝ носят неприятности.

Анн навлиза в свои води в академичния свят, като в крайна сметка се състезава усилено с Гилбърт Блайт, който става неин главен опонент. Анн и Гилбърт спечелват най-големите академични отличия, постоянно съревновавайки се за почести на всяко ниво. В крайна сметка тяхното съперничество се превръща в тайна обич, която разцъфтява в любов. Марила се опитва до попречи на Анн да вижда Гилбърт, тъй като Анн е все още доста млада и Марила иска тя да продължи образованието си. В крайна сметка обаче, когато Матю умира и принуждава Марила да помисли за продажба на „Зелените покриви“, Гилбърт дава на Анн своя учителски пост в близкото селище Авонлий, за да може тя да остане в „Зелените покриви“ и да продължи да подкрепя Марила.

Зрителят остава с впечатление, че животите на Гилбърт и Анн ще се преплетат. Анн е преодоляла премеждията на трудното си детство и най-сетне е открила дом, семейство и любов, за които винаги копняла.

„Анн от Зелените покриви“ е първият филм от трилогия, базирана на титулната героиня. През 1987 г. е излъчен вторият филм, „Анн от Авонлий“. Последният филм, „Анн от Зелените покриви: Продължаващата история“ е излъчен през март 2000 г. в Канада и през юли 2000 г. в САЩ. Последният филм подминава „Къщата на мечтите на Анн“ – съответстващия роман за Анн – в полза на сюжет, който не е от поредицата на Монтгомъри и не получава същата критична оценка като първите два филма.

Първите два филма за Анн генерират телевизионен сериал, излъчван от 1989 г. до 1996 г., „Пътят към Авонлий“, който включва герои и епизоди от няколко от книгите на Монтгомъри. Самата Анн не се появява в епизодите, но Гилбърт Блайт, Марила Кътбърт и други герои от книгите за Анн са включени.

През 2008 г. е завършена четвъртата част, озаглавена „Анн от Зелените покриви: Ново начало“. Филмът е както продължава, така и предшества трилогията на Съливан. Ролята на Анн Шърли се изпълнява от Хана Дъглас.

През 2000 – 2001 г., Sullivan Animation продуцира „Анн от Зелените покриви: Анимационният сериал“, съставен от 26 половинчасови епизоди. Сериалът е създаден за PBS и всеки епизод съдържа образователен и/или морален компонент. През 2005 г. Sullivan Animation също създава пълнометражния анимационен филм „Анн: Пътуване към Зелените покриви“, чието действие предшества във времето филма „Анн от Зелените покриви“.

Основните локации за снимане на филма включват остров Принц Едуард, Стуфвил, Джаксънс Пойнт и Хамилтън, Онтарио. Съливан използва няколко локации за фермата „Зелените покриви“ и ги комбинира като един имот.

Филмът и продълженията – с „Пътят към Авонлий“ и анимираната серия за Анн – представляват над 130 часа продукция и са видени във всяка страна по света, която предава телевизия. Филмите са преведени и видени в повече страни дори и от романите.

Из цяла Канада се търси момиче, което да играе ролята на Анн Шърли. Катрин Хепбърн препоръчва племенницата си Шуйлър Грант за ролята. Режисьорът Кевин Съливан харесва играта на Грант и иска да ѝ даде ролята, но телевизионните директори се противопоставят на това ролята на канадска икона да бъде взета от американка. Шуйлър Грант получава ролята на най-добрата приятелка на Анн, Даяна, а ролята на Анн получава Меган Фолоус. В първото прослушване Меган Фолоус идва със силни препоръки, но бързо е отхвърлена от Кевин Съливан. За второто прослушване, след бурна сутрин преди него, трескавата Меган прави много по-добро впечатление.[1]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът бележи изключителен успех на Наградите Джемини през 1986 г., спечелвайки следните:

  • Най-добър драматичен минисериал
  • Най-добра актриса е една драматична програма или минисериал: Меган Фолоус
  • Най-добър поддържащ актьор: Ричард Фарнсуърт
  • Най-добра-поддържаща актриса: Колийн Дюхърст
  • Най-добър сценарий (ТВ адаптация): Кевин Съливан и Джо Уизенфелд
  • Най-добра музика: Хагуд Харди
  • Най-добри костюми: Марта Ман
  • Най-добър оператор: Рене Онаши
  • Най-добър продукционен дизайн: Карол Спиър
  • Най-популярна програма

Филмът е номиниран също и за „Най-добра режисура в драматична програма или минисериал“ и „Най-добър монтаж в драматична програма или сериал“.

Сериалът също спечелва Награда Еми през 1986 за „Изключителна детска програма“.

  1. Heilbron, Alexandra. Lucy Maud Montgomery Album. 1999. ISBN 978-1550413861. с. 346–347. Посетен на 22 октомври 2012.