Анна дьо Ноай

Анна дьо Ноай
Anna de Noailles
	Анна дьо Ноай Anna de Noailles
френска поетеса
	Портрет на Анна дьо Ноай от Филип Ласло, 1913 г.
Родена	Anna Elisabeth Bibesco-Bassaraba, Princess de Brancovan 15 ноември 1876 г. Париж, Франция
Починала	30 април 1933 г. (56 г.) Париж, Франция
Погребана	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Работила	писател
Литература
Жанрове	стихотворение, роман, дневници
Награди	Голяма награда за литература на Френската академия (1921)
Семейство
Баща	Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну
Майка	Ралука Музурус
Съпруг	Матийо дьо Ноай
Деца	Ан-Жул дьо Ноай
Подпис
	Анна дьо Ноай в Общомедия

Анна, графиня дьо Ноай (на френски: Anna de Noailles, 15 ноември 1876 г. – 30 април 1933 г.), е френска поетеса, притежателка на литературен салон в Париж, по произход от румънската аристокрация и потомка на известни българи и гърци.

Произход

Родена е в Париж като принцеса Анна-Елизабета Бибеску-Басараба де Бранковяну на 15 ноември 1876 г.

По бащина линия Анна е потомка на известните влашки болярски родове Бибеску и Крайовещи. Тя е 3-та дъщеря на влашкия принц Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну, който е син на влашкия княз Георги Бибеску и Зоя Маврокордато-Басараба.

Майка ѝ гъркинята Ралука (Ракел) Музурус, е известна музикантка, на която полският композитор Игнаци Падеревски посвещава своя творба. По майчина линия Анна е потомка на Софроний Врачански, тъй като майка ѝ, родена през 1839 г., е внучка на неговия внук Стефан Богориди от дъщеря му Ана Богориди^[1] и Константин Музурус^[1] – посланик на Високата порта в Лондон^[2] от 1850 г. до 1885 г.^[3]

Живот и творчество

През 1897 г. Анна се омъжва за граф Матийо Фернанд Фредерик Паскал дьо Ноай от френския род Ноай. Бързо навлизат в каймака на парижкото общество. От брака им се ражда син – граф Ан-Жул дьо Ноай (1900 – 1979).

За 30 години творчество Анна дьо Ноай издава 10 стихосбирки, 3 новели и автобиография. Първата ѝ стихосбирка „Безбройно сърце“ излиза през 1901 г. Поезията ѝ, която се намира в тясна връзка със символизма, я прави изключително популярна. Анна поддържа близки отношения с интелектуалния, литературния и артистичния елит на френската столица, в това число с Марсел Пруст, Франсис Жам, Колет, Андре Жид, Фредерик Мистрал, Робер дьо Монтескьо, Пол Валери, Жан Кокто, Пиер Лоти, Пол Ервьо и Макс Жакоб.

Анна дьо Ноай става толкова популярна, че портретите ѝ рисуват някои от най-известните художници на епохата. През 1906 г. Огюст Роден пресъздава образа ѝ в скулптура, която може да бъде видяна в музея „Роден“ в Париж, а завършеният ѝ мраморен бюст е изложен в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Освен слава творчеството на Анна дьо Ноай ѝ носи множество признания и отличия – тя е първата дама на Oрдена на почетния легион, както и първата членка на Белгийската кралска академия за френски език и литература. През 1921 г. получава голямата награда на Френската академия. Графинята е член на журито, присъждащо наградата „Блументал“ за художници, скулптори, поети, писатели и музиканти от 1919 до 1954 г.

Анна дьо Ноай умира на 30 април 1933 г. в Париж и е погребана в гробището „Пер Лашез“^[1].

Стихосбирки

Le Cœur innombrable (1901)
L'Ombre des jours (1902)
La Nouvelle Espérance (1903)
Le Visage émerveillé (1904)
La Domination (1905)
Les Éblouissements (1907)
Les Vivants et les Morts (1913)
Les Forces éternelles (1920)
Les Innocentes, ou La Sagesse des femmes (1923)
Poème de l'amour (1924)
L'Honneur de souffrir (1927)
Le Livre de ma vie (1932)
Derniers Vers et Poèmes d'enfance (1934)

Източници

↑ ^а ^б ^в Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня, novinar.bg, 23 октомври 2004 г.
↑ Кавалова, Д. Ана Богориди. Bulgarian connection, dianakolarova.blogspot.com, 10 юни 2011 г.
↑ Embassy History and Previous Ambassadors//Embassy of Republic of Turkey in London. Посетен на 24 септември 2012 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna de Noailles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Габровска-1] а ^б ^в Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня, novinar.bg, 23 октомври 2004 г.

[Коларова-2] Кавалова, Д. Ана Богориди. Bulgarian connection, dianakolarova.blogspot.com, 10 юни 2011 г.

[Embassy-3] Embassy History and Previous Ambassadors//Embassy of Republic of Turkey in London. Посетен на 24 септември 2012 г.

[1]

[2]

[3]